Жива памет - проф. д.ик.н. Лалю Радулов
(1929-2023)
История на УНСС
Проф. д.ик.н. Лалю Радулов е ректор на УНСС
в периода 1990-1993 г.
 |
 |
| Проф. д.ик.н. Лалю Радулов получава плакет и сертификат за принос към развитието на Общоикономическия факултет по повод 60 годишнината от основаването на факултета. |
|
Удостоен е с почетния знак на ректора на УНСС за неговия огромен принос за развитието на УНСС и вярност към неговите академични традиции. Проф. Радулов е един от хората, от които всички са се учили.Роден е в Калофер. Завършва висше образование в Стопанския факултет на СУ „Климент Охридски“, специалност „Политическа икономия“. Придобива научните степени „доктор“ (1962) и „доктор на икономическите науки“ (1977). Удостоен е със званието „почетен гражданин“ на Тъксън, Аризона, за сътрудничество с Аризонския университет по програмите за обучение по мениджмънт и икономика.
Проф. Радулов винаги е изразявал увереност, че УНСС ще продължава да обучава елита на България и да работи за просперитета на България.
Основни публикации:
- Възпроизводство на работната сила при социализма: Теория и практика – 1983 г.
- Икономически закони и икономическа политика – 1971 г.
- Население и икономика – 1981 г.
- Планомерно развитие на стоковото производство: Изследване – 1984 г.
- Планомерното развитие и законът за стойността при социализма – 1970 г.
 |
 |
Ръководството на Висшия икономически институт „К. Маркс“ с ректор проф. Лалю Радулов извършва много сериозна реорганизация на учебния процес и на структурите, отговарящи за него.
Решителният старт е направен, когато на свое заседание от 27.IV.1990 г. Академичният съвет взема решение Институтът да се преименува в Университет за национално и световно стопанство (УНСС), като предложението е В чл. 2 на приетата организационно-разпоредителна документация е записано, че УНСС е приемник на историческите традиции на Свободния университет за политически и стопански науки, на Държавното висше училище за финансови и административни науки, на Факултета за стопански и социални науки при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и на Висшия икономически институт „Карл Маркс“.
Следващата много сериозна стъпка е извършената промяна в структурата и организацията на учебно-образователния процес. Тя е свързана със закриване на всички факултети и въвеждането на департаментната структура и департаментите като основни звена през 1991 г. Създаването на департаментите е съпроводено с преструктуриране и преименуване на специалностите към тях. Създадени са следните департаменти: „Икономически отношения“ (ръководител проф. К. Миркович), „Стопанско управление и администрация“ (ръководител проф. Т. Любиков), „Счетоводна отчетност и контрол“ (ръководител проф. Ив. Душанов), „Информационни технологии“ (ръководител доц. С. Митков), „Финанси“ (ръководител доц. А. Друмев), „Агробизнес“ (ръководител проф. Ив. Грозев), „Кооперативно дело“ (ръководител проф. Кр. Александров), „Индустрия и бизнес“ (ръководител доц. С. Савов), „МИО и бизнес“ (ръководител доц. П. Даскалов), „МИО и политика“ (ръководител доц. Г. Генов), „Интелектуална собственост“ (ръководител доц. Б. Борисов), „Национална и регионална сигурност“ (ръководител проф. Д. Димитров), „Териториални системи“ (ръководител проф. М. Генешки), „Трудови отношения и социално осигуряване“ (ръководител доц. Г. Евгениев) и др. По своя характер и съдържание създаването и въвеждането на департаментите и преобразуваните нови специалности са по образеца на западните университети. Идеята е и в УНСС да се въведе системата на изборност на специалност, на изучаваните дисциплини, както и изборност за степента на квалификация. Подходът, възприет от ръководството тогава, отговаря на нуждите в конкретния момент и департаментите изиграват своята роля за осъвременяване на учебния процес.
 |
 |
 |
