Благодарим ти, Геца! Никога няма да те забравим!

„Благодаря ти, баскетбол!“ - така е озаглавил книгата си легендарният спортист и дългогодишен преподавател по баскетбол в УНСС Георги Панов-Гецата. Определя я не като автобиография, а като „скромен опит“ да сподели преживяното от камбанарията на своите 80 години.

В „скромния опит“ Гецата излива душата си, честно и емоционално разказва за спортните си бивалици и небивалици, пише откровено за лицето и опакото на невероятната си кариера – от първите стъпки в родния Плевен и 15-годишнината си, когато мери сили с най-добрите мъже в България, до дебюта си в националния отбор и първата титла, пътя до София и първите титли в столицата, първите си официални мачове с националния отбор на олимпийските игри Хелзинки’52 и Евро’53.

С трепет Гецата си спомня за рекорда си от 63 точки, участието си в олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. и за 1957-а - годината, която определя като най-добрата в историята на мъжкия ни баскетбол - заедно с колегите си „гори от желание да победят“, за световното „пътешествие“ до Чили’59 г. и олимпийските игри в Рим, когато е знаменосец на българския отбор.

Специално място авторът отделя на своите години в „Академик“ (Сф) и на причините да се откаже от треньорството.

„Голяма част от моя живот се свързва с работата ми в катедра „Физическо възпитание и спорт“ на УНСС. Почти 40 години съм прекарал там като преподавател и  треньор на студентските отбори – мъже и жени“, разказва големият баскетболист. И досега помни имената на играчите, а албумите му са пълни с техни снимки. Обичал е всички и се гордее, че дори и малко е допринесъл за изграждането им като достойни хора. Сигурен е, че и те никога няма да го забравят. 

„Искам да изпратя специални поздрави и на сегашния ректор на УНСС проф. Стати Статев, който също играеше баскетбол като мой студент“, пише Гецата.

В края на книгата си той отделя място за „нещата, които не успях да осъществя“, сред които „Имах пълната възможност и качества да стана доцент“ и „Трябваше да науча прилично английски и арабски език (и още по-добре немски и руски).“

„Скромният опит“ на легендарния спортист и преподавател може да носи и заглавието „Баскетбол, любов моя!“.

Благодарим ти, Геца! Никога няма да те забравим!