Балканите в XXI век – българският поглед

вторник, 18 март 2014 15:02

Втора ежегодна конференция „Балканите в XXI век – българският поглед“ на тема: „България и регионалното сътрудничество“, организирана от УНСС, Института за икономика и международни отношения (ИИМО), Българското дипломатическо дружество (БДД) и Националната асоциация за международни отношения (НАМО), се проведе в голямата конферентна зала на университета. В нея участваха представители на академичните и научните среди, дипломати, депутати, представители на правителството, неправителствени организации, експерти, студенти, журналисти.

Отдясно наляво:Чавдар Минчев,  проф. Антоанета Василева, проф. Стати Статев, проф. Динко Динков, Филип Боков, Илиан Илиев, Любомир Кючуков

 „Впечатлен съм, че изпълнихте „заканата“ отпреди една година за превръщането на конференцията „Балканите в XXI век – българският поглед“ в ежегодна, с конкретизация на тематиката върху злободневни въпроси“,  каза ректорът на университета Проф. д.ик.н. Стати Статев при откриването на форума. Той поздрави организаторите и ги увери, че УНСС ще продължи да дава своята подкрепа не само чрез предоставяне на логистични възможности, а и чрез активното участие на преподаватели и студенти от направление „Политически науки”. Ректорът оцени високо и проведената преди седмица младежка конференция като интересна форма за проверка и разширяване на знанията по балканската тематика.

Проф. д.ик.н. Стати Статев изтъкна също, че през последните 20 години шест от министрите на външните работи са възпитаници на УНСС. Повечето от тях са минали през балканската специализация на нашата школа в областта на международните отношения и това е безспорно обобщение на капацитета на УНСС да дава своя принос в балканистиката, категоричен бе ректорът. Той насочи вниманието към възможността УНСС да се утвърждава като център не само на изследователска и преподавателска работа, а и за мобилизиране и организиране на съществуващия кадрови потенциал, който да съдейства за извисяване на регионалната политика на нашата страна. „Трябва да помогнем този квалифициран и извисен човешки ресурс да получи реален шанс да приложи своите знания и умения и да бъде на висотата на историческите ни отговорности“, посочи проф. Статев. България има да изпълнява своята мисия за превръщането на Балканите в интегрална част на Европа, изтъкна ректорът и предложи в близко бъдеще да се проведе широко обсъждане на идеята и да се намери подходяща форма за сътрудничество, чрез което да се повишава качеството на висшето образование и на научните и практико-приложните изследвания.

Участниците в конференцията

Ректорът проф. Статев припомни: „На 10 октомври 1920 г., при откриването на Балканския близкоизточен институт, както се нарича в началото Свободният университет за политически и стопански науки – славния предшественик на УНСС, неговият основател и първи ректор проф. Стефан Бобчев определя като „важна особеност“ на новото висше училище установяването на „академична връзка и взаимно опознаване и и изучаване на балканските страни, в това число поканата към „вещи лица и преподаватели“ от тези държави, както и изпращането на български професори в тях. Предвижда се и „уреждането на една обширна библиотека по балканознание“.

Ректорът открива втората годишна конференция

С приветствие към участниците в конференцията се обърна и проф. д-р Антоанета Василева, декан на факултет „Международна икономика и политика“. Тя изтъкна, че факултетът разполага с голям капацитет, кадрови потенциал,  изявени студентски организации и мотивация, за да се изгради като модерен център по балканската тематика, а България да се утвърди като конструктивен фактор за развитие в региона.

Традицията в провеждането на форума трябва да бъде продължена, акцентира Филип Боков, председател на БДД и модератор на форума, и благодари на УНСС за ангажираността и гостоприемството при провеждането му.

В работата на конференцията участваха и двама бивши министри на външните работи: Георги Пирински, възпитаник на УНСС, и Соломон Паси.

За интересите, обхвата и границите на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа говори Любомир Кючуков, директор на ИИМО. Той се спря на „консолидираната аморфност на Балканите“, т.нар. национализми, тенденциите на новия реваншизъм, възможността за обратимост на европеизирането, структурирането на платформа за балканско сътрудничество – „група Б 5“. 

Изказването на Любомир Кючуков. Вляво от него е Георги Пирински

 Страните от нашия регион са изправени пред много сериозен проблем, посочи проф. д-р Динко Динков, преподавател в катедра „Международни отношения“. Той разгледа въпроса за интересите и инициативите в района, сериозните промени в облика и предпоставките за развитието му. Проф. Динков обърна внимание на стратегията на ЕС 2020: „Една стратегия, в която залегна концепцията Европа на различни скорости, очерта нашия регион като периферия на този модел на развитие“ и алтернативата за „осъзнато и разумно сътрудничество“.  За да бъдат фактор при процесите в приемане на решения в ЕС, страните-членки от нашия район трябва да намерят нова формула на сътрудничество помежду си – да бъдат по-забележими и незаобиколими, посочи той.

За регионалното сътрудничество за стабилност и сигурност в Европа, присъединителния процес, добросъседската политика, стратегическото партньорство, Черноморското сътрудничество, регионалните формати на взаимодействие и България като ключов фактор в политически и икономически аспект говори Чавдар Минчев, изпълнителен директор на НАМО. Той напомни, че Балканите са люлка на европейската цивилизация  и е време България, като член на ЕС, да заеме своето подобаващо място.

Има ли Европейският съюз реални възможности да приема нови членове на ЮИЕ? На този въпрос даде отговор Илиан Илиев, студент в СУ „Св. Климент Охридски“, победител в младежката конференция „България и регионалното сътрудничество“.

Сред участниците в конференцията бе и Соломон Паси

По време на форума бяха направени и информационни съобщения. Георги Пирински, председател на Народното събрание 2005-2009 г., се спря на учредяването на Балканска парламентарна асамблея. Той конкретизира, че на 10 май в Букурещ ще се състои първата сесия на парламентарната асамблея на 12-те страни-участнички в нея. За приоритетите на българското председателство на Организацията на Черноморското сътрудничество говори Юлия Церова, началник отдел „Регионално сътрудничество“, дирекция „Югоизточна Европа“ на Министерството на външните работи.

Галерия снимки от Балканите в XXI век – българският поглед ...