Дискусия на тема „Проблеми на превода. Език и епоха“ в рамките на Университетската седмица на книгата

В рамките на петото издание на Университетската седмица на книгата, посветено на преводната литература, Съюзът на преводачите в България (СПБ) отбеляза своята 50-годишнина с дискусия на тема „Проблеми на превода. Език и епоха“. Събитието се организира със съдействието и домакинството на УНСС.

Дискусията се откри от Невена Панова, секретар на СПБ, главен редактор на издателство „Панорама“, доктор по старогръцка литература, преводач и преподавател в катедра по класическа филология, ФНКФ, СУ „Св. Климент Охридски“ и от доц. д-р Антония Пенчева, ръководител на катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“ в УНСС, председател на Съюза на преводачите в България (на снимката от ляво надясно).

Невена Панова, водеща на събитието, постави основната тема – как следва да се пресъздават езикът и епохата чрез превода. Ако оригиналът е отдалечен от времето днес, трябва ли да се използват архаизми и стари граматически форми, за да се пресъздаде отдалечената епоха или трябва да се превежда на съвременен език.

В дискусията активно се включиха Петър Панов от СПБ, Иван Тотоманов, преводач и редактор от руски език, проф. Стоян Атанасов, преводач от френски и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ по старофренска литература, доц. д-р Невена Панова, доц. д-р Антония Пенчева, Сабина Павлова, ръководител на секция „Теория, история и критика на превода“ (ТИК) в СПБ, Веселина Райжекова, председател на Контролния съвет на СПБ, арабист и преводач (на снимката от ляво надясно).

Според проф. Стоян Атанасов най-важното е доброто владеене на родния език, а не само на чуждия. „А за съжаление много преводачи занемаряват родния си език и превеждат буквализми, а не смисъла. Човек или е роден за преводач, или не“, каза преводачът на френска средновековна и ренесансова литература, дългогодишен преподавател по стара френска литература, чел лекции в Сорбоната в Париж и в други френски университети, редактор и преводач на повечето от книгите на Цветан Тодоров. В момента той работи върху превода на „Кореспонденцията на Гюстав Флобер до Луиз Коле“.

„Тази кореспонденция е безценна част от литературното наследство на Флобер. В нея освен за любовните си трепети големият писател критикува художествените произведения на Луиз Коле, че използва повторения на думи и съюзи. Аз се повлиях от Флобер и много внимавам и в превода, и когато редактирам да няма повторения“, каза професор Атанасов.

Според Веселина Райжекова епохата трябва да бъде загатната с някои по-стари думи, но не бива да се прекалява с архаизми. „Докъде трябва да стигне превода, за да пресъздаде епохата чрез езика е много дискутирана тема, да се запази ли старият език, диалектът, според мен трябва само да се маркира“, каза преводачът на арабска литература от IX и XII век, получавала множество награди за своите преводи от арабски език.  

„Ние преводачите правим езика, ние изграждаме съвременната лексика“, каза Иван Тотоманов, а Сабина Павлова коментира, че винаги през 40-50 години се налага да се прави нов превод, защото предишният не се разбира. „Когато правим превод винаги трябва да отчитаме двойката езици, двойката култури. Трябва много добре да се познава родният език, родната култура, после чуждият език и чуждата култура, как са се променяли и каква е била корелацията между тях, през какви етапи и събития са минавали“, каза авторът на „Българската двуезична лексикография от Освобождението до края на ХХ век“.

Доц. д-р Антония Пенчева, ръководител на катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“ в УНСС и председател на Съюза на преводачите в България се включи в темата, давайки пример със своя превод на книгата на Евгений Водолазкин „Лавър“, където авторът е използвал църковнославянски език.

„При превода ми трябваше да избера стратегия как да предам архаичния език, който е използван в романа. Първоначално мислех да оставя църковнославянския непроменен, но после разбрах, че съвременният читател няма да разбере всичко и използвах други похвати: акценти чрез остаряла лексика, реалии, стари глаголни форми и инверсия. Считам, че спецификата на романа налага използването на умерена архаизация.“

Всички участници изразиха мнението, че тази тема е изключително интересна и изразиха намерението дискусията да продължи и в бъдеще в по-голям формат.