Три премиери на третия ден от Университетската седмица на книгата

На третия ден от Университетската седмица на книгата бяха представени три книги. Първото представяне беше на книгата на проф. д.и.н. Петър Стоянович „Несвършващо време. Спомени“. Беше представен и „Новият ред на Стария континент: История на неолиберална Европа“ на Филип Тер - преводът от немски език на ст. преп. д-р Силвия Василева от катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“ и председател на Етичната комисия на Съюза на преводачите, както и поезията на Пол Елюар в превод от френски език с преводач г-жа Силвия Вагенщайн.

На представянето на книгата си „Несвършващо време. Спомени“ проф. Петър Стоянович сподели, че тя е нетипична за нещата, за които обикновено пише. „Спомените са много хубав жанр, за мен най-симпатичният, защото мемоаристиката е споменът за миналото по един много особен начин. Спомнянето нито е единно, нито лесно може да бъде контролирано. Това е личната гледна точка към събитията.“ Той уточни, че книгата обхваща случаен период и е разделена на няколко части, като повечето от историите претърпяват „крушение“. Авторът сподели, че е спазвал няколко линии – документално приличие, демитологизация и се е стремил да включи познавателен материал, който да  даде възможност човек да се замисли за по-големите процеси. Проф. Стоянович подчерта, че е вмъкнал много важната според него тема – темата за сблъсъка със „Системата“, уточнявайки че неговото поколение е живяло в две системи.

„В мемоарите винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъства епохата. Винаги има десетина важни неща, които другите съвременници не са имали смелост да признаят. Разбира се, човек не може да е само задължен някому или само обективен спрямо фактите. Трябва да е по средата, ама същевременно да мирише на прясно изпечен хляб, та да му се дояде на читателя.“

В книгата си проф. Петър Стоянович разказва за историята на своя род, за София през 70-те, 80-те и 90-те години, за пътуванията и впечатленията си от Виена, където следва история. За първи път той разказва подробно за Иван Стоянович – Аджелето и д-р Петър Стоянович, за „борбата с домашните легенди“, за родителите си – Иван Стоянович, кинокритик, журналист и писател, и актрисата Ани Бакалова.

Ст. преп. д-р Силвия Василева представи своя превод от немски език на Филип Тер - „Новият ред на Стария континент: История на неолиберална Европа“. Тя е преводач с издадени над 10 книги в неин превод. Д-р Василева уточни, че книгата на Филип Тер представя историята на последните 40 години (до 2015 г.) и се отнася за цяла Европа. „Това е хроника на периода, която става много популярна в немскоезичното пространство и която пресъздава трансформационните процеси на времето“. Тя сподели, че за нея като преводач текстът е бил лек и приятен, а предизвикателството при превода е било наличието на много имена и понятия, които не са толкова познати на масовата публика, като евросираци, мамони и е трябвало да се намерят точните изрази, за да се разберат те от четящия. „Филип Тер говори за ментална карта на Европа, за новия изток и други понятия, описващи периода.“ Той е професор по история на Централна Европа във Виенския университет, гост професор в изтъкнати академични институции в САЩ и Европа.

Представител на издателсто „Критика и хуманизъм“ и д-р Силвия Василева (от ляво надясно)

„Развитието на неолиберализма се очертава в книгата както хронологично, така и с акцент върху важните регионални различия в Европа. В някои отношения книгата е критика на неолиберализма, но като цяло е по-скоро опит за обективна история на последиците му, защото показва как той засяга не само икономиката, но и ценностите, и общностните проекти и мечти. Представя и аргументи за диагностициране на края му“, се казва в анотацията на книгата „Новият ред на Стария континент: История на неолиберална Европа“ на Филип Тер.

С поезията на Пол Елюар ни срещна г-жа Силвия Вагенщайн, преводач от френски език, съосновател на издателство „Колибри“ (1991), главен редактор, който отговаря за издателските стратегии, и водещ редактор на поредиците „Модерна класика“ и „Съвременна европейска проза“. Нейният превод е отличен за изключително високи постижения в областта на превода на художествената литература от Съюза на преводачите в България. Тя сподели, че книгата е „лична антология“ и в нея са подбрани стихотворения, които тя харесва и тези, които ще звучат добре на български език. Пол Елюар за нея е чувствителен, нежен, интимен, един от големите световни поети. „Намирам го за актуален и днес с неговите стихове за любовните трепети“.

Г-жа Силвия Вагенщайн и г-жа Десислава Желева от изд. „Колибри“ (от ляво надясно)

Г-жа Силвия Вагенщайн обясни, че преводът на художествена литература – проза или поезия, никога не е буквален. „Необходимо е пренасяне на значението, на чувството от един език на друг. Това е едно ново художествено произведение - колкото е на автора, толкова и на преводача“. „Причината да реша да преведа стихотворенията на Пол Елюар е да извадя този чувствителен, изящен поет от клишето „комунистически поет“, което му лепват, и като такъв за първи път го превеждат на български през 1951 г. и то само с няколко негови социално-политически стихотворения. Преди това сюрреалистите също го припознават като свой“, обясни мотивите си за тази антология Силвия Вагенщайн.

След представянето на книгата се проведе интересна дискусия с участието на доц. д-р Антония Пенчева, ръководител на катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“ и председател на Съюза на преводачите в България, и доц. д-р Елена Симеонова, ръководител на катедра „Политология“, франкофон и поетеса. Бяха обсъдени трудностите при превода, липсата на качествена критика и критерии за добра и лоша литература и превод, голямото „преливане“ на книжния пазар и отдръпването от четенето на младото поколение.