Проф. д.н. Пенчо Пенчев: Международната конюнктура винаги си е правела лоша шега с икономическата история на България, но никога не сме били шампиони по криза

В рамките на Университетската седмица на книгата проф. д.н. Пенчо Пенчев представя своята нова книга „Стопанска България 1879 - 2008“, една разходка из стопанското минало на България, издадена от  издателство „Ерго“. „В книгата няма героични битки, драматична любов и омраза, бързи промени и трагични лични съдби, а уморително събиране на адекватни данни, обработка, търсене на причинно-следствени връзки и достигане до несигурни отговори на уж прости въпрос“, казва авторът, ръководител на катедра „Политическа икономия“ и председател на Общото събрание на УНСС.

Току-що излезе новата Ви книга. Тя е цялостен поглед върху стопанската история на България. Какво трябва да знае читателят? Каква България трябва да видят читателите? 

Книгата е посветена на стопанското минало на България и смея да твърдя, че за повече от три десетилетия, това е първата книга по стопанска история, която се базира на много солидна икономическа теория. До този момент всички издавани книги общо взето рециклираха едни по-стари икономически теории, едни и същи факти, които се повтаряха или отричаха, но се рециклираха. Това според мен е първата книга, която интегрира както икономическото познание, така и познанията за историята. Основната функция на историята, разбира се, не е да бъде огледало за задно виждане, а да ни даде мъдрост. Целта не е да ни научи на една поредица от дати, а по-скоро да ни даде някаква мъдрост и някакво разбиране за съвремието, което, надявам се, ще допринесе и за промяна в по-добър план на бъдещето. 

Има ли митове, които развенчава тази книга? 

Има. И някои вероятно са доста, да кажем, спорни. Те със сигурност ще предизвикат дискусии.  Един от малко познатите митове е това, че сигурността на частната собственост в България след Освобождението е била на много високо ниво. Макар че Търновската конституция декларира сигурност на частната собственост, при проследяването на това доколко е сигурна частната собственост, се оказва, че в България в целия период на т.нар. „първи капитализъм“ частната собственост, дори частната поземлена собственост, не е била достатъчно сигурна. Което е и една от скритите пречки за едно позитивно икономическо развитие. 

Кои са били най-силните стопански отрасли и те обусловени ли са, обвързани ли са с това, което казвате, че не е имало сигурност. Може ли да се търси такава връзка, че не е имало сигурност на собствеността? 

Може, разбира се. Всъщност най-силните отрасли са известни. Отраслите обаче, които дават растеж, дават възможност на част от българското общество да позабогатее, са например търговията с розово масло,  търговията и производството на тютюн. Тези неща, които сега ни се струват неособено високотехнологични, неособено атрактивни, но и досега продължават да дават немалък приход на голяма част от населението. Неслучайно маслодайната роза продължава да е символ на България. Просто защото още преди, по време и след Освобождението, дълги десетилетия там са се раждали някои от най-добрите български предприемачи. 

Едно от нещата, с което хората винаги правят паралел с днешното време – зеленчукопроизводителите на България, които са снабдявали цяла Европа?

В книгата стопанството ни не е разделено по отрасли. Разглеждането по отрасли  – промишленост, селско стопанство и т.н., до известна степен го има, но не е основният фокус, защото икономическата теория отдавна не разделя стопанството толкова на отрасли, колкото го разглежда като икономически растеж, с обръщане на внимание на финансовия сектор, който обикновено е пренебрегван в общите стопански истории.

А кои са факторите, които са давали стабилност на производството, изобщо на производителността?

Българската икономика получава стабилност, когато и световната е стабилна и се развалят нещата, когато международната конюнктура не е добре. Всъщност в ХХ век първите добри години на българската икономика са известните т.нар. „седем тлъсти години“. Това са седемте години преди Балканската война. След това влизаме във войни и всичкият този растеж е проигран, защото дори и целта на войните – националното обединение, не е постигната. След това няколко години преди Втората световна война отново имаме много добър икономически растеж. Пак имаме истински видим, първи модерен икономически растеж, но го имаме последните години преди Втората световна война. Започва Втората световна война и всичките усложнения – военни, политически и така нататък – унищожават крехките наченки на модернизация, които са започнали в България. Така че международната конюнктура винаги ни е играела лоша шега. Като че ли не успяваме да се възползваме от нея. Тоест, българската икономика расте, когато расте световната и разбира се понякога пропускаме добри шансове в растежа на световната. Но пък, когато нещата в света се обърка, тук също винаги се объркват. Даже може би малко повече, отколкото в световните икономики. 

Търсейки поуки назад в историята, какво е нещото, което би помогнало на днешната ситуация на криза? Пак сме в световна икономическа криза.

Едно от нещата, на което историята ни учи и на което стопанската история на България в последните 120 – 130 години ни учи, е че не би трябвало да се фокусираме толкова много върху това да си казваме колко сме зле. Никога в България по време на криза не сме били най-зле в световен план. Никога не сме били шампиони по кризи. Никога не сме били водеща икономика. Митът е, че сме били японците на Балканите или на Европа, но пък никога не сме били зле и никога не сме били отчайващо зле, така както са в най-изостаналите икономики. Тоест имаме едно съвсем прилично развитие, което може да се гледа без драматизъм. Обикновено гледаме на историята си с голям драматизъм – или се самовъзхваляваме колко сме велики, или се самоунижаваме колко за нищо не ставаме. Нито едното, нито другото е вярно. Напротив, имаме своите постижения. Те не са такива, че да сме европейски шампиони в нещо в сферата на икономиката, но не са и такива, че да сме в последния вагон, най-бавно развиващите се и най-укоримите от гледна точка на стопанското развитие.

Това ли е основното послание? Това ли искате да кажете?

Това е.  Нито сме фанатично добре, нито сме крайно зле. Имаме целия потенциал, който може да даде добър растеж. Но имаме и целия потенциал, който може да предизвика провал. Всичко зависи от нас, а не толкова от международната конюнктура. Ние може да се възползваме от нея, но в крайна сметка и успехите, и неуспехите са си основно наши. Обикновено ние опитваме успехите да ги приписваме на себе си, даже да ги преувеличаваме, а неуспехите да ги приписваме на другите, защото те са ни виновни. Нито едното е вярно, нито другото. И успехите, и неуспехите са си наши. Важното е да си вземем уроците от тях. Затова и аз в началото съм го написал, продължавам да го твърдя и да го мисля, че се опитвам да напиша една история, стопанска история, колкото и странно да изглежда, в духа на Левски – да си кажем кривиците, за да може да вървим напред, а не да се самовъзхваляваме, там където няма база за възхваление, и да се критикуваме, там където нещата не са толкова зле.