Национална научно-практическа конференция „Педагогическата комуникация – социална и емоционална“ се проведе в УНСС

Петата национална научно-практическа конференция на тема „Педагогическата комуникация – социална и емоционална“ се проведе в УНСС под патронажа на ректора проф. д-р Димитър Димитров. Тя се организира от „Центъра за обучение и квалификация на педагогически специалисти“ ООД, Синдиката на българските учители и Института по реторика и комуникации, с медийната подкрепа на вестник „Учителско дело“. Двудневната конференция, която се проведе на 9 и 10 февруари 2024 г., събра най-изявените специалисти в областта на педагогическата комуникация – представители на МОН, на синдикатите, на научни институти.

Участници в конференцията бяха преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски“, УниБИТ, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, УНСС, учители и директори на детски градини, училища и професионални гимназии от различни населени места, сред които София, Враца, Перник, Шумен, Ботевград, Ихтиман, Долна баня, Любимец, Левски, Пирдоп, Самоков, Костинброд, Абланица и др.

Доц. д-р Калина Йочева, преподавател в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и модератор на събитието, проф. д-р Янка Тоцева, ръководител катедра „Педагогика“ в УНСС, д.ик.н Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители, проф. Матилда Александрова, в.и.д. заместник-ректор по учебната дейност, д-р Емилия Лазарова, заместник-министър на образованието и науката, Чавдар Здравчев, парламентарен секретар на МОН,  проф. д.ф.н. Иванка Мавродиева, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“

Проф. Матилда Александрова, в.и.д. заместник-ректор по учебната дейност, откри конференцията и поздрави всички участници. „Живеем в XXI век – век на информационното общество, когато комуникацията става все по-важна част от социализацията, от развитието, от професионалната реализация. Нашият университет обръща специално внимание на комуникацията, стремим се да развием в нашите възпитаници знания, умения и компетентност, които да са насочени към социална и емоционална комуникация“, каза проф. Александрова.

„Изключителна е ролята на тази V национална научно-практическа конференция за развитието на съвременната педагогическа комуникация. Представянето на добрите практики ще спомогне за повишаване качеството на образованието“, каза д-р Емилия Лазарова, заместник-министър на образованието и науката, като наблегна на ценното партньорството, което МОН осъществява с учителите, с академичната общност и с гражданските организации с цел изработването на нова визия за по-добри учебни програми и изграждане на нови умения и компетентности.

„Социалната и емоционална комуникация стои в развитието на човека като човек, защото  социалната и емоционалната компетентност дава възможност ние да се разбираме помежду си. Познавайки тънкостите на педагогическата комуникация, ние може да се справим с предизвикателствата в образователната система“, каза д.ик.н Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители и хоноруван преподавател в УНСС.

Сборникът с докладите, който беше раздаден при регистрацията е с научни редактори: проф. дн Иванка Мавродиева – председател на Управителния съвет на Института по реторика и комуникации, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и хоноруван преподавател в УНСС, проф. д-р Янка Тоцева – ръководител на катедра „Педагогика“ в УНСС и управител на „Център за обучение и квалификация на педагогически специалисти“ ООД и доц. д-р Калина Йочева, обучител в Центъра и преподавател в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

Проф. д-р Янка Тоцева, ръководител катедра „Педагогика“ в УНСС, също поздрави участниците и представи трите тематични секции, които ще се разглеждат по време на двудневната конференция:

1. Съвременни проявления на педагогическата комуникация в предучилищното образование.
2. Предизвикателства и възможности пред педагогическата комуникация в училище.
3. Академични изследвания на педагогическата комуникация.

В трите секции бяха представени 50 доклада в рамките на двата дни. По-голямата част от докладите акцентираха върху емоционалния климат, емоционалната интелигентност, емпатията, толерантността, управлението на емоциите и конфликтите в детската градина и училище, социализацията и социалната зрялост.

Педагогическата комуникация беше проучена в контекста на релациите учители – ученици, учители – родители, учители – културни институции и неправителствени организации на регионално и национално равнище.

Разгледаха се иновативните методи в преподаването, използването на изкуствата и в частност на театъра в обучението, обучението на деца билингви, педагогическата комуникация в мултикултурна среда.

Обърна се специално внимание на дигитализацията, обучението във виртуална среда, дистанционното обучение, съчетаването на традиционните методи с използване на онлайн ресурси и на социални мрежи. В контекста на изследванията бяха изведени параметри, значими за образователния мениджмънт, комуникативната компетентност и използването на изкуствения интелект, чатботовете във виртуална среда.

Коментира се взаимодействието между академичната и педагогическата комуникация, управленските аспекти на комуникацията, специфичните измерения на комуникативната компетентност на директорите в училищата; комуникацията на училищната образователна институция с бизнеса.

Част от научните доклади засегнаха спецификите на педагогическата комуникация и социално-емоционалното учене в обучението по икономика и предприемачество в средното училище.  

В рамките на конференцията се проведоха два семинара с практикоприложен характер. По време на първия представители на Министерството на външните работи представиха приложението „Пътувай информирано“, а вторият беше посветен на превенцията на доверието към конспиративните теории при ученици от гимназиален етап.

„Тази национална конференция, която вече провеждаме за пети път, се утвърди като сериозен научен форум с теоретичен, научноприложен и практикоприложен характер“, каза проф. д-р Янка Тоцева на финала на конференцията. Тя отбеляза, че конференцията спомага да се усъвършенстват уменията за създаване на научни текстове и за повишаване качеството на академичното писане, като практикоприложният характер на голяма част от докладите създава възможност участниците впоследствие да прилагат представените добри практики и да заимстват споделения преподавателски и управленски опит.