Национално проучване установи: Административният капацитет на държавната администрация спада

Индексът на административния капацитет на държавната администрация (ИАКДА) за 2022 г. е 104,65, за разлика от 2021 година, когато е бил 109,2. Това съобщи проф. д.н. Борислав Борисов - автор на националното проучване на административния капацитет на държавната администрация. Той представи резултатите от изследването в УНСС.

Проф. д-р Марияна Божинова, ректор на СА „Д. А. Ценов”, Павел Иванов, изпълнителен директор на Института по публична администрация, проф. д-р Димитър Димитров и проф. д.н. Борислав Борисов

Проучването се подпомага от УНСС, Стопанската академия „Д. А. Ценов” – Свищов и Института по публична администрация към Министерския съвет. Изследването се провежда за шести пореден път, като тази година са участвали 54 администрации. Присъстваха представители на министерства, държавни агенции и институции и на университетите - УНСС, СА „Д. А. Ценов” – Свищов, СУ „Св. Климент Охридски“ и други.

Проф. д-р Цветана Стоянова, заместник-ректор по институционално и бизнес сътрудничество и студентски политики, Сава Стефанов, експерт от ИПА, доц. д-р Александър Вълков, УНСС, инж. Емил Георгиев, Политически клуб „Екогласност“, доц. д-р Юлиан Господинов, СА „Д. А. Ценов”, от екипа на националното проучване (от дясно наляво)

В началото приветствени думи отправиха ректорите на двата университета, участващи в изследването. Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров изтъкна: „Това изследване, освен че е интересно, е изключително важно. То показва ролята на научните изследвания за подпомагане на практиката, в случая на държавната администрация. Малко се подценява ролята на публичната администрация, намаляват се бройките за прием, а трябва да се отчита, че развитието на икономическите и социални процеси, на чуждестранните инвестиции, на всички процеси, зависят от административния капацитет“. Той подчерта, че понякога много добри управленски решения се провалят заради лоши административни мерки.

„Проучването, на което съдействат двете важни икономически висши училища в България УНСС и СА „Д. А. Ценов”, е пример за още една добра колаборация между двата университета, в които се обучават студенти, докторанти по публична администрация и ние сме пряко засегнати от тяхната успешна реализация“, каза  ректорът на СА „Д. А. Ценов” – Свищов проф. д-р Марияна Божинова.

Проф. д.н. Борислав Борисов представи резултатите от изследването, като акцентира, че през 2022 г. е отбелязан сериозен регрес в капацитета на администрацията. „Администрацията е една консервативна система, но въпреки това тя се променя. Нашата амбиция е да измерваме тази промяна и доколко тя може да предоставя едно добро управление. През 2022 г. оценките на административния капацитет на държавната администрация са по-лоши, отколкото през предходната 2021 г.“, каза той.

„Ако през 2017 г. сме възприели за база 100, през следващата 2018 г. индексът на административния капацитет е бил 104.42. През следващите години той е растял, достигайки до 109.21 през 2021 г. Сега имаме регрес – спад до 104.65. Доближава се до това, което е било през 2018 г. Това е една оценка за качествените промени, които настъпват в администрацията. Тук имам предвид министерства, агенции, държавни комисии, областни и общински администрации“, обясни изследователят.

Стойности на Индекса на административния капацитет на добро управление (ИАКДА) по години

За да се изчисли ИАКДА са били оценени дейности като планиране на дейността на администрацията, влиянието на политическата среда върху нейната работа, стила на ръководство, кадровата политика, финансовото състояние и бюджетната политика, вътрешния контрол, готовността за партньорство с други организации и обществени съвети, откритост, прозрачност и достъпност и други.

Изследването обхваща 54 административни структури, в т.ч. министерства, държавни агенции, държавни комисии, изпълнителни агенции, административни структури към Министерския съвет и такива към Народното събрание, областни и общински администрации и специализирани териториални администрации.

Проф. Александър Маринов, социолог и политолог, и Калоян Паргов, председател на Стратегическия институт за национални политики и идеи (от ляво надясно)	Д-р Стефан Белчев, директор на АДФИ, Десислава Паунска, ръководител отдел „Връзки собществеността и маркетинг“ и Гергана Кирилова, директор на Кабинета на ректора

Високи оценки администрацията получава в областите достъп до обществена информация, управление на риска, планиране на дейността и система за защита на личните данни.

Ниски оценки се дават на:

• Липсата на практика за извършване на оценки на въздействието като инструмент за измерване на дългосрочния ефект от въвеждането на нови регулации и осъществяването на политики, в т.ч. анализи на данъчната и административна тежест;
• Спазването на лична почтеност и професионална етика от служителите и ръководствата на административните органи, което не е на необходимото ниво;
• Прилагането на форми на публично-частно партньорство и аутсорсинг на дейности на външни изпълнители;
• Адекватността на броя на служителите в отделните административни звена на осъществяваните функции и голямото текучество;
• Констатирането на несъответствия при поемане на финансови задължения и извършване на разходи, тъй като те не се документират и не може да се посочи точният им брой и размер;
• Отрицателното въздействие на липсата на редовно правителство и постоянно действащо Народно събрание през 2022 година;
• Прилагането на принципите и критериите за устойчиво развитие;
• Ясното регламентиране на бюджетната процедура, главно в изпълнителните агенции, административните структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяване на изпълнителната власт към Министерския съвет, областните администрации и специализираните териториални администрации;
• Осигуряването на равни възможности на хората с увреждания;
• Прилагането на системи за самооценка на дейността и
• Работата по стажантски програми и приемането на студенти на стаж в администрациите.

Причините за този спад на административния капацитет се крият в множеството кризи, съпътствали страната през изминалата 2022 година – външно-политическа, свързана с войната в Украйна, вътрешно-политическа, свързана с невъзможността да управлява редовно правителство с постоянни приоритети и липса на Народно събрание, а оттук и забавяне приемането на важни за страната закони, енергийната криза, високата инфлация през 2022 година и продължаващата пандемия от COVID-19. Други група причини могат да се търсят в забавяне процесите на модернизиране на държавната администрация. Отдавна вече не действа Стратегията за модернизиране на държавната администрация 2003-2006, а също и по-новата Стратегия за развитие на държавната администрация 2013-2020. Разработена е актуализирана версия на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България 2019 – 2025 г., в която се предвижда изготвяне на секторни стратегии за развитие на електронното управление в 23 области, но такива има само сектор „Правосъдие“, Агенция „Митници“ и Националният осигурителен институт.

Доц. д-р Деница Горчилова, зам.-декан по качеството и международното сътрудничество на факултет „Управление и администрация" и ръководител катедра „Публична администрация", покани присъстващите на отворен семестър  по случай 25 тодини специалност „Публична администрация. От ляво надясно: гл. ас. д-р Калин Боянов, гл. ас. д-р Виолета Златкова, доц д-р Деница Горчилова, гл. ас д-р Георги Цолов, доц. д-р Николай Цонков, директор на Научноизследователския център за регионални изследвания

Всичко това показва, че усилията за модернизиране на държавната администрация не трябва да приключват с изтичане срока на даден документ, а да са постоянни и заложени като цели в специални стратегически документи, чието постигане да бъде осезаемо за обществото.

Докладът от изследването е в обем от 56 страници и дава подробни обяснения за нивата на административен капацитет на държавната администрация по групи администрации и по области на административен капацитет.

Доц д-р Щерьо Ножаров, научен секретар на катедра „Икономикс“ и доц. д-р Янко Христозов, гл. секретар по международното сътрудничество (от ляво надясно в средата)

---

Целият доклад на проф. д.н. Борислав Борисов „Индекс на административния капацитет на държавната администрация за 2022 година“ можете да прочетете ТУК.

---