Той е отличник на випуска си, специалност „Международни отношения“, като завършва едновременно с това и медицина. Един от студентите, с които УНСС се гордее и лице на кампанията с нашите отличници. С него говорим за пресечните точки между тези на пръв поглед далечни специалности, за избора да остане в България, за формулата на успеха и как си почива след натоварения график.

Как избра да следваш едновременно две трудни специалности?

Детски ентусиазъм, умерено любопитство и малко случайност, бих казал. В семейството имам преки впечатления и от двете среди, както и немалко съвети за пренасочване в друго поприще. Все пак с времето явно съм изградил собствено отношение и към международните отношения, и към медицината, което изигра своята роля при избора ми.

Също така отдавам значение на склонността ми към експериментиране, желанието да си полезен на обществото и вярата ми в присъщото за човека многостранното израстване. На практика се получи, както казва Леонардо да Винчи: „Най-добрият начин да опознаеш живота е, когато обичаш много неща.“

В академичните среди и науката като цяло има тази тенденциозност към специализация, водеща до експертност, но често пъти крайното фокусиране в едно поприще ограничава нашия кръгозор и част от пъстротата на света остава в невидимия спектър. Считам за необходима колаборацията между науките с цел по-ефективно и пълноценно обхващане на злободневните явления.

И не трябва да забравяме, че онтологично науките не са възникнали самостоятелно, напротив, в исторически план ние въвеждаме това разделение между тях с цел по-ефективно им изучаване и систематизиране.

Къде са пресечните точки между международните отношения и медицината?

В международните отношения говорим за международни актьори, в медицината за пациенти, но всъщност става въпрос за хората и техните взаимодействия със света просто разгледани на различни плоскости. Като ги съберем получаваме един триизмерен образ на Човека – триадата на тяло, душа и социални взаимоотношения, който съответно в международните отношения се пренася експоненциално до наднационални формирования.

Ако трябва да изброим чисто приложните пресечни точки, това включва здравната дипломация, световната здравна сигурност и управление, както и интересуващите ме интердисциплинарни проучвания с хибридно прилагане на методи и методология, характерни поотделно за двете науки, като например неврополитика.

В съвременния глобален свят постоянно възникват предизвикателства – икономически, политически, екологични, здравни – и те изискват реакции и решения на международно равнище. В този смисъл международните организации – политико-икономически и здравни, тепърва ще имат по-съществена роля.

Как успяваш да учиш две сериозни специалности и да имаш отлични оценки?

Бързият отговор, разбира се с намигване, е четене. Истината е, че няколко неща имат важна роля. Първо, мотивацията, произтичаща главно от всекидневни международни турбуленции и боледуващо общество. Второ, подкрепата от семейство, задружни колеги и стойностни преподаватели. Трето, любовта към света, държаща те при среднощното предаване на курсови проекти и която прави сесиите с понякога над 15 изпита, ако не удоволствие, то поне поносими. Следва да добавя и Свободата като отличителен белег на висшето образование от задължителното средно. Последното така функционира, че скроява рамка, в която университетът ни съдейства да поставим свое произведение, нарисувано в наш стил и с палитра от цветовете на изучаваните дисциплини.

Разкажи повече за себе си – какво си учил преди висшето си образование, какво обичаш да правиш извън ученето, какви жанрове книги харесваш, каква музика слушаш, какво те вдъхновява?

Завършил съм Международна гимназия, в която се дипломирах с българска и международна диплома за средно образование. Няма да крия, че намеренията ми през петте години на гимназиално обучение бяха насочени към следване в чужбина. В 12. клас пристъпих към кандидатстване в западни университети като Кеймбридж, където бях поканен на интервю, Кингс Колидж Лондон и други, но въпреки успешния резултат от кандидатстването реших да остана в България и да продължа образованието си тук.

Извън академично обвързаните дейности, още от малък имам страст към приложните изкуства, включващи моделирането и изработката на неща с ръце – било то от дърво, метал, гипс или камък.

Обичам да пътувам, да карам велосипед, да си играя с кучето, а когато съм извън града да се занимавам с отглеждане на растителни култури и мелиоративни дейности. Агрономството и близостта до природата като цяло, дават спокойствие, нормализират поразместените ни от суетата на деня физиологични показатели.

Чета, както специализирана литература, така и художествена. В детството четях приключенските истории на автори като Жул Верн, харесвам научно-философския поглед на Умберто Еко, социалните теми при Оруел. С интерес се наслаждавам на брилянтните творби на писатели-медици – сред тях Артър Конан Дойл с неговия Шерлок Холмс, Михаил Булгаков, а също и нашите Валери Петров и Димитър Димов.

Разбира се, слушам и музика, особено когато съм на път. Не се ограничавам с определен стил, напротив с интерес слушам различна музика независимо от епохата на създаването.

Освен от изкуството, черпя вдъхновение от семейството ми, хората около мен, моите преподаватели, а и разноцветните ситуации, с които неизбежно всекидневието ни среща.

Какво предстои за теб?

На първо време да финализирам започнатото. Предстои ми да завърша медицинското си образование, което би било само нещо формално предвид безкрайността на медицината. Също и изучаваната в момента магистратура „Икономика и право“, която оправда очакванията ми за теоретични и практически познания за прилагането на икономическите принципи в контекста на правната система. УНСС на фона на вече утвърдени специалности, предлага и все повече нови, конкурентни и в пълен синхрон със западните вузове програми.

---

ПРИЕМ БАКАЛАВРИ 2023/2024

---