Научен форум „Защита на права на интелектуална собственост – нарушения, място и роля на правоохранителната система“

В Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер (ИИСТТ) се проведе научен форум „Защита на права на интелектуална собственост – нарушения, място и роля на правоохранителната система“, организиран от катедра „Интелектуална собственост и технологичен трансфер“ на УНСС.

На форума бяха представени видовете нарушения, законовите основания за преследване на нарушенията, възможностите за защита при нарушени права върху обекти на интелектуална собственост. Дискутираха се формите и видовете нарушения на права на интелектуалната собственост, защитата при нарушения на права на интелектуална собственост по административен и съдебен ред, както и функциите и ролята на съдебни, митнически и гранични органи и eксперти. Във форума участваха представители на академичната общност от  УНСС, ТУ- София, НБУ, Министерство на културата, съдии от Административен съд София-град (АССГ) и Софийски градски съд (СГС), представители на ГУ „Митници“ и други правоохранителни органи в страната, адвокати, вещи лица, представители и оценители на интелектуална собственост (ИС).

Форумът бе открит от проф. Мария Маркова, ръководител на катедра „Интелектуална собственост и технологичен трансфер“, в.и.д. директор на Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер“. Тя приветства участниците във форум 18/ 2023 г. от програмата на УНСС за НИД - 2023 г. с „Добре дошли“ и отбеляза: „Днес, ние имаме за предмет на своята дискусия представяне на данни, факти, становища и предложения в областта на защита на права на интелектуалната собственост.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров приветства участниците, като изтъкна актуалността на темата на форума и това, че ИС става все по-важна за голяма част от сферите на икономиката. „Синергията между сигурност и право се насочват към ИС и ние видимо се борим за отстояване на правата. Ние разчитаме на всички, които ни сътрудничат и на студентите на УНСС. Стопанската академия и всички останали, свързани с ИС, работят с нашия институт. Имаме обратна връзка с всички институции“, подчерта ректорът. Той отправи препоръка за повече публикации, за по-голямо популяризиране и отразяване, както на нарушенията, така и на възможностите за тяхното разрешаване.

Проф. Маркова благодари на ректорското ръководство за подкрепата към дейността на катедра „Интелектуална собственост и технологичен трансфер“ и ИИСТТ.

Проф. Маркова продължи с доклад по темата на форума: Позволявам си да посоча, че закрилата на ИС чрез установяване на закрила по реда на юридически или фактически монопол не е самоцел. Тя е необходимост в днешната бизнес среда – технологична, глобална (с аспекти на деглобализация в последните 3 годиин), трудно прогнозируема поради високата динамика на процесите. ИС е фокус на форума, тъй като продуктите на човешката изобретателност са фактор и значим ресурс за успех в бизнеса, за издигане на технологично и социалнокултурно равнище в обществото като цяло. Установяването на права на ИС (ПИС) не е самоцел, то е с ясен и точен бизнес смисъл – реализация на закриляните иновации и означения, произведения на литературата и изкуствата с печалба за бизнеса и имуществените изгоди за създателите им. Целта е въстановяване на разходите и създаване на нови произведения и иновационни решения.

По данни на годишни доклади на ЕПВ и Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (ЕUIPO) от последните 5 години индустриите, базирани на интелектуална собственост, генерират близо 30 % от всички работни места в ЕС; около 40 % от трудовата заетост в ЕС, 45% - принос към общата икономическа активност (БВП) в ЕС - стойност 6,6 трилиона евро. Интересен факт е, че индустриите, базирани на интелектуална собственост, плащат значително по-високи заплати в сравнение с други индустрии с около 47% повече, т.е. приблизително 1.5 от заплатите в други сектори на икономиката и представляват по-голямата част от търговията на ЕС с останалия свят.

Актуалността на темата за защита на правата на ИС е безспорна. България е страна с най-висок дял фалшиви и имитиращи стоки – 37% от всички такива стоки, преминали границите на ЕС, годишно се конфискуват около 115 млн. продукти на стойност от 1.3 млрд. лева. Тази индустрия вреди на МСП в обем на загуби от около 33% - по данни на ЕК, АНМСП и др.

Организираме този форум, тъй като УНСС е най-голямото и престижно висше училище в бизнеса в България, а катедра „Интелектуална собственост и технологичен трансфер“ е акредитирана за обучение в бизнес с ИС, освен това Институтът празнува 20-годишнината си. Академичният и експертният състав на катедрата и ИИСТ са утвърдени професионалисти в специфични области на ИС, хабилитираният състав на катедрата са икономисти и юристи, участваме и в поредица от инициативи и работим с представители на адвокатурата, съдебната власт в България и други правоохранителни органи, като на практика реализираме връзката „академия-бизнес-институции“, затова този форум е наш прииоритет.

Съдия Красимира Милачкова от Административен съд София-град представи интересни примери от практиката на Съда относно жалби против актове на Патентно ведомство по Закона за марките и географските означения (ЗМГО), по Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) и по Закона за промишления дизайн (ЗПД). Тя посочи, че делата от горепосочената материя са около 1% от общия брой за Съда и представи примери от актуалната практика на Съда, от които се вижда целта за обща изчерпателна закрила в рамките на ЕС.

Режимът на закрила на марките, предвиден с Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, който обхваща, наред с други, и селскостопански продукти и храни, изброени в Приложение I към Регламента, има изключителен характер, като целта му не е да установи, наред с националните правила, които продължават да съществуват, и допълнителен режим за закрила за географските означения, както е по отношение на марките, а да предвиди еднакъв и изчерпателен режим на закрила за тези означения в рамките на ЕС.

Съда на Европейския съюз (СЕС) приема, че общностният режим на закрила има изчерпателен характер и не допуска прилагането на режим на закрила, предвиден с договори между две държави-членки, който да предоставя на означение, признато в едната държава като наименование за произход, закрила в другата държава-членка, след като визираното означение не е заявено или регистрирано по реда на Регламента. Макар да признава изчерпателния режим на регламентите на ЕС по отношение на закрилата на определени географски означения, СЕС не се е произнасял относно приложимостта на Лисабонската спогодба за държавите членки, които са страни по нея, в това число и за закрила на регистрираните по реда й наименования за произход. Доколкото европейското законодателство не дерогира Спогодбата, то Република България, като страна по този международен акт, е длъжна да спазва и предоставя закрила на регистрираните по реда му наименования за произход.

Проф. Живко Драганов, ръководител катедра „Международно право и право на ЕС“ в Юридически факултет на УНСС, изтъкна, че усилията на всички държави в ЕС е насочено към защита на ПИС. Действащото в страната ни законодателство предоставя различни способи и възможности за защита срещу нарушения на права на интелектуалната собственост. В съответствие с международните договори, както и с правото на ЕС, българското право предвижда гражданска, административна и наказателна защита. Наличието на законодателни възможности, обаче, не е достатъчно само по себе си, за да се постигне ефективна защита. Причините за това са много разнообразни. Гражданските спорове, както и административните и наказателните дела в областта на интелектуалната собственост са с незначителен относителен дял на фона на общата натовареност на съдилищата. Същевременно обучението по право в областта на закрилата на интелектуалната собственост е слабо застъпено. Липсват и възможности за специализация. Комбинацията от тези фактори води до прекомерно засилване и до изкривяване на ролята на вещите лица при решаването на правни спорове в областта на интелектуалната собственост. Несъмнено, в много случаи при тези спорове е налице необходимост от експертни знания. Но в немалко случаи възлагането на експертизи включва и правни въпроси, които не могат да бъдат решавани със заключения на вещи лица. По този начин, предвидената от закона защита не се предоставя от съда, а се поставя в зависимост от експертни заключения. Слабата подготовка е и причина за натрупването на противоречива практика при прилагането на закона. В края на 2022 г. са образувани две тълкувателни дела – едно на ВКС и едно съвместно на ВАС и ВКС по прилагането на норми, свързани със защитата на интелектуалната собственост. Преодоляването на тези проблеми предполага усилия към повишаване културата на всички, които работят в сферата на ИС и от друга страна целенасочени усилия на нивото на подготовка в областта на правото на интелектуалната собственост на магистратите и на адвокатурата чрез организирането на обучения от НИП, университети и научни организации, от Патентно ведомство и др.  

Изказването на г-н Мехти Меликов, директор на дирекция „Авторско право“, Министерство на културата, беше свързано с мястото на административното наказване в системата на закрила на авторските и сродните на тях права. Г-н Меликов изрази мнение, че гражданскоправният способ следва да се превърне в преобладаващ и че контролната дейност на Министерството на културата по отношение на неразрешеното използване на закриляни обекти, си поставя и целта да утвърждава авторскоправната доктрина. В тази връзка се работи и за уеднаквяване на съдебната практика, като Министерството на културата е инициатор на искане за приемане на тълкувателно решение по спорен въпрос на правоприлагането по ЗАПСП. Той подчерта, че имаме нормативната основа за защита на ПИС и установяване на нарушенията. Също така, че Министерството на културата работи съвместно с Националния институт по правосъдието. В Министерството на културата се обмисля и изключение от общото правило на местната подсъдност при обжалване на издаваните от министъра на културата наказателни постановления по ЗАПСП, с оглед ползите от специализирането на съда при гледането на дела в специфичната материя на авторското право.

Голяма част от присъстващите взеха активно участие в дискусията. Всички участници оцениха високо полезността на проведения форум с предложение за обучение по въпросите на интелектуалната собственост и защитата на правата.