Икономиката на България ще расте по-бавно от очакванията на правителството, а инфлацията двойно по-бързо

четвъртък, 10 февруари 2022 9:54

Ненавременното присъединяване на България към еврозоната ще ускори трайно покачването на цените и носи риск от разхлабване на фискалната дисциплина, забавяне на икономическия растеж през тази година, заради изчерпване на ефектите на възстановяването и двойно по-висока инфлация спрямо прогнозираната от правителството, предвижда Институтът по икономика и политики (ИИП) към Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

Третият годишен доклад на изследователското звено прогнозира през тази година растежът на брутния вътрешен продукт да бъде 3.5%, значително под прогнозираните от правителството (4.8%) в проекта за бюджет, който Народното събрание разглежда (Графика 1).

„С изчерпване на положителните ефекти от възстановяването, на фискалните стимули, както и със затягането на паричната политика от водещите централни банки, очакваме растежът на глобалната икономическа активност да следва тенденция към плавно забавяне през остатъка от прогнозния хоризонт, достигайки 3.3% през 2024 г. Изготвили сме прогнозата си при допускане, че по-съществено усвояване на средства от ЕС по Националния план за възстановяване и устойчивост на България ще започне през 2023 г.“, коментират от Института.

Прогнозира се и инфлация от 11.6% за тази година, което е двойно по-висока стойност спрямо прогнозираната от кабинета (Графика 2). Успоредно с това се очаква и по-слабо възстановяване на пазара на труда. Процесите ще се ускорят през 2023 година, когато се очаква усвояването на средства от Плана за възстановяване да окаже нов тласък върху икономиката. 

Графика 1                                                                                 Графика 2

Освен по-консервативна оценка за перспективите пред българската икономика документът съдържа и експертен анализ за последствията от влизане на България в еврозоната. Той оценява развитието на осемте страни, въвели единната валута след нейното създаване през 1999 г., по показателите за благосъстояние и финансова стабилност (доходи, инфлация, публичен дълг).

„Високата степен на сближаване преди приемането на еврото ще означава по-малко проблеми след това, като един от най-сериозните от тях е високият темп на инфлация. На практика във всички страни, приели еврото, се наблюдава конвергенция в ценовото равнище към средното за ЕС (ЕЗ), но такава далеч не е налице по отношение на покупателната способност на доходите“, сочи заключението на доклада.

Покачването на цените няма да е резултат само от първоначалното закръгляне, но ще бъде траен процес, в следствие от замяната на валутния борд с конвенционална парична политика. Освен това има риск от трайно разхлабване на фискалната дисциплина, което е симптоматично за почти цялата еврозона, твърдят авторите.

Подробна таблица с прогнозата на Института можете да видите отдолу. Докладът, включващ още анализ на възможностите за противодействие на икономическите негативи от Covid-19, оценка на фискалната политика, пазара на труда и други макроикономически показатели, е достъпен за изтегляне оттук.


За ИИП

Институт по икономика и политики (ИИП) към Университета за национално и световно стопанство провежда, развива и разпространява научни изследвания в областта на икономиката и публичните политики. За целта ИИП събира и анализира данни по ключови икономически, социални и демографски показатели и индекси, с което формира обективен поглед за влиянието им върху икономическата конюнктура. Мисията на Института е да организира важна икономическа и бизнес информация посредством направата на секторни анализи, с което практически да подпомогне формирането на политики, както и да направи оценка на въздействието на регулации и възможности за дерегулиране. ИИП разполага с капацитет да разработва и управлява консултантски проекти за частния сектор.

Галерия снимки от Икономиката на България ще расте по-бавно от очакванията на правителството, а ин ...