Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Идеята за сливане на университетите няма да е работеща

Ректорите все още не са наясно с идеята на МОН, обясни пред NOVANEWS проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС. Идеята за сливане на университетите няма да е работеща. Това каза в ефира на „ Твоят ден“ ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров във връзка с обсъжданите от МОН варианти за бъдещето на висшите учебни заведения. По думите му ректорите биха подкрепили подобни действия, ако има основателни причини за предприемането им. 

На 3 февруари тази година Министерството на образованието и науката (МОН) потвърди, че обмисля различни варианти - забележете, за обединяването на някои висши учебни заведения в България. Според позицията на министерството, предстоящото сливане ще е в съответствие със Стратегията за развитие на висшето образование у нас.

Цялостната концепция ще стане ясна на 22 февруари, казват от МОН, като уточняват, обаче, че обсъжданите варианти нямат нищо общо с тиражираната информация за създаване на мегаструктури и намаляване на държавните висши училища в България. 

Здравейте. Благодаря за поканата. Аз искам да добавя, че съм и главен секретар на Съвета на ректорите в България.

Важно уточнение, значи имате по-широк, ако щете, поглед над нагласите и на вашите колеги, предполагам?

Да, точно така.

Как посрещнахте всъщност тази идея, защото тя към момента, към днешна дата е просто идея?

С изненада. Аз давах и няколко интервюта предната седмица, тъй като това предизвика голям интерес и в колегията, и в медиите, защото беше изненадваща идея, че нещо се случва, а наистина, ние не знаем какви са крайните цели, какви са тези варианти. Сега, в интерес на истината, в петък се чухме с министър Денков. Той ми звънна и каза, че това, което се тиражира в медиите, няма нищо общо с идеите, които се обсъждат.

Добре, каква е идеята всъщност? Не са мегаструктури и не е намаляване на висшите учебни заведения в България - а какво е, като ще сливаме?

Така е. И нашата академична общност също би искала да разбере каква е идеята. Сега ние не сме случайни хора, неслучайно...

Не го ли попитахте, като сте говорили с него?

Не, на 22 февруари ще има общо събрание на Съвета на ректорите, където беше обещано да се представят тези идеи. Но доколкото стана ясно, това нещо е коментирано и в Комисията по образование в Народното събрание, имало е срещи с няколко ректори - вече конкретни, от София за подобни сливания. Но всъщност това са разговори, това са понякога и публикации в медиите, които не ни дават достатъчно информация. Но пак казвам, нашата академична общност не се състои от случайни хора и ние можем достатъчно добре да помислим, а и мислим от много време какво се случва, как могат да се развият университетите в тази ситуация, как да подобрят своето положение в международните класации, бюджетите, приема на студентите. Така че не е нещо, което да ни изненадва, но все пак бихме искали да разберем правителствената позиция в това отношение.

Добре, понеже излезе каква ли не наистина информация за последните дни, опитвам се да разбера дали има истина в това, което беше написано - сега се сещам за колегите от OFFNews.bg, че въпросните мегаструктури щели да бъдат четири. Например Национален технически университет, включващ техническите ВУЗ-ове в София, Варна, Габрово и Русенския университет; единен Икономически университет, в който влиза и УНСС. Това ли е идеята?

 Не, не. Доколкото разбрах, това не е идеята и министърът каза, че не е това идеята, но все пак има някаква идея, която трябва да бъде обсъдена.

Обаче и вие не знаете все още каква е?

Да. В медиите се въртят различни неща. Аз слушах изявления и на колеги, и на журналисти по тази тема, че 50 университета в България са много.

А много ли са според вас?

Ами, зависи от критерия. Аз пак и на други места съм го казвал, и студентите редовно ги питам на тая тема - примерно много ли са 50 000 лева.

Зависи от гледната точка.

Да, зависи от гледната точка.

Сега за един човек са много, за друг - не толкова.

И зависи от целта, зависи за какво ще ги използвате тези пари. Същото отношение е и към университетите. Дали те са много или малко, зависи от това какво искаме от тези университети, какво очакваме от тях да правят - разчитаме ли да дават своя принос за развитието на икономиката и на обществото. Така че много или малко - много зависи от крайната цел всъщност. Ние имаме установена система и много от тези университети се наричат „университети", но всъщност са специализирани висши училища, ако това дразни някой, както... сега да не давам примери, да не се засегне някой от колегите, но всички ги знаем - които са специализирани в точно определена област. Включително и ние.

Ние сме специализирани в шест направления. Някои ваши колеги казваха: има там във всяко село, паланка университет, което не е така. На времето нашият университет имаше филиали в шест града и нашият университет - тогава беше ректор проф. Борисов, ръководството самостоятелно закри тези филиали в други градове, защото сметна, че това понижава качеството на висшето образование. Имахме в Силистра, в Ловеч, на други места. Самите университети са доста добри самоуправляващи се организации.

Добре, на фона на тези 50 висши училища - да ги наречем така, защото, казвате, не всички са университети в смисъла, който носи една такава образователна институция...

Около 15-16 са частни университети, имаме 4-5 военни, в областта на отбраната и сигурността. Остават още трийсетина, които са държавни, но не всички от тях са класически университети с 15-20 факултета.

Въпросът е броят на висшите учебни заведения отговаря ли на качеството на квалификация на всеки един млад човек, който се отправя към бизнеса?

Университетите са различни. Има рейтингова система, която показва кой университет къде се намира, има Карта на висшето образование, която също показва какво се случва в една или друга област.

Проблем с това имаме ли, с качеството - то това е, на фона на многото училища?

Това е вечен проблем. Качеството винаги може да бъде повишавано. Има по-добри университети, има и по-лоши университети. Министерството има достатъчно механизми, чрез които да влияе върху качеството. Между другото, това не се говори много, но нашата система мина през доста реформи, системата на висшето образование. Около 30-40% от нашите бюджети - държавните университети, парите са за качество, което означава публикации, научни проекти, а не само за брой студенти, които се обучават.

Освен това беше взето решение преди няколко години, че един човек хабилитиран преподавател, доцент или професор, може да участва в акредитацията само на един държавен университет. „Летящите" преподаватели изчезнаха.

Да. Извинявайте, че ви прекъсвам. Какво става обаче, на мен ми е много любопитно какво се случва, ако всъщност частно висше училище се слее с държавен университет? Какво се случва с финансовата рамка на двете структури?

Не мога да си представя.

Държавата финансира и двете или?

Ако се върнем пак на сливането, това означава четири-пет години огромни организационни и управленски проблеми за които и университети да се сливат.

Иначе казано, грубо казано - за пари ли става въпрос?

Пак не знам. Ако идеята е да съкратим някои направления, ако идеята е да затворим някой университет. Не знам дали това е идеята. Оптимизацията не е само да съкратим бюджетите в системата на висшето образование, което и без това е недофинансирано, като гледаме инфлацията, като гледаме много процеси. Имаше едни базови показатели за издръжка на студентите във висшето образование, които бяха променени много драстично от бившия министър на финансите Дянков - от 960 и няколко лева на 690 и няколко лева. И това продължи 10 години. Университетите това го преживяха. Преживяхме свиването на бройките в много специалности - от това също не възникна проблем, но...

Чета в момента - искам да го зачета и на Вас, мнението на Даниел Вълчев, който е бивш министър на образованието, министър в периода 2005-2009 г., сега е декан на Юридическия факултет на Софийския университет. Той коментира така тази идея: „Това е една много стара идея. Още преди аз да стана министър имаше такава иде, тъй като в България има над 50 висши училища. Повечето от тях са малки.

Някои от тях едвам кретат, но въпреки това те съществуват. Като съпоставим населението - това, което и с вас говорихме, - на България с населението на други държави, ще видим, че ние имаме три-четири пъти повече висши заведения, отколкото в други държави, така че това е нещо правилно." Той лично казва, че дълбоко се съмнява, че това ще се случи, по простата причина, че колкото пъти е започвал този дебат, толкова пъти се вадят аргументи, в разрез на тази идея, т.е. в противовес.

Това е управление на тази система. Трудно се променя ситуацията, която е сега, в момента, която е създавана 100 години, че и повече, за да бъде променена от 30 и колко университета на 15, примерно. Това ще предизвика много трудности как да се реши този въпрос.

Има държави, където има класически университети. Белград например. Сърбия има четири държавни университета, но Университетът в Белград има 30 факултета. Ние бихме могли да предложим този подход - в София да има един университет с 30 факултета. Но пак - каква е целта? Аз преподавам анализ, икономически анализ и там се гледат алтернативи: сегашното състояние, новото състояние, третото състояние, четвъртото състояние. Ако нашата общност види достатъчно добра цел, свързана с бюджета, свързана с повишаването на качеството на висшето образование, с повишаване на научните изследвания, с удоволствие би подкрепила подобни промени. Но ние в момента не сме видели такива аргументи.

Вие към момента имате ли категорична позиция по тази идея? Категорична позиция - да кажете например, че тази идея няма да е работеща и няма да повиши изобщо качеството на образованието?

Да, да. Моята позиция е, че тази идея няма да е работеща. Университетите в момента са в един преходен период, в който започват да ни оценяват по нов начин. Сега се изискват публикации в едни високоиндексирани бази данни - не знам като търговски марки да ги споменавам ли...

Няма нужда.

Но това е, което се изисква от нас.

Да.

Има едно пренастройване. Нашите системи за атестиране, за академично развитие, за научно-изследователска дейност вече са насочени към тези нови, по-високи показатели. Това е във всички университети, не само при нас.

Добре. На финала на нашия разговор един последен въпрос. Той е свързан с начина, по който функционира вашият университет: онлайн обучение, присъствена форма - какво е положението при вас в момента? Всички смятам, че ще се съгласим, че по-хубаво от присъственото обучение и прекия контакт с преподавателя едва ли им, но?

Надявам се скоро да бъдат разхлабени мерките. Ние започнахме вече семестъра онлайн. Използвахме докрай възможностите на неприсъственото обучение и скоро се надявам в някаква по-лека форма да имаме и присъствено обучение.

Виждате негативите, предполагам? Равносметката не е добра.

Ами, да. Вече има умора от самото... вече две години ще станат, откакто сме в подобен режим.

Качеството също вероятно е по-ниско?

Ние се стараем доста в това отношение, тъй като пък новите технологии дават възможност да се види кой влиза в час, как си е направил контролните, тестовете, самите изпити. Така че се поддържат такива усилия, но по-добре е присъствено да говорим със студентите.

Успех! Да си го пожелаем накрая на този разговор.

Благодаря.

- А ние с нетърпение чакаме 22 февруари, за да видим точно каква е концепцията на МОН по този въпрос, който и вас много тревожи - за сливането на висшите учебни заведения. Всичко това обаче предстои. Аз ви благодаря, че бяхте тук.

Повече вижте във видеото.