Проф. д.ик.н. Николай Неновски: Годишната конференция на ESHET е първата такава инициатива на Балканите

събота, 09 октомври 2021 15:14

С проф. д.ик.н. Николай Неновски, член на Управителния съвет на Българската народна банка, преподавател в Университета на Пикардия  „Жул Верн“ в гр. Амиен, Франция, директор на Научноизследователския център за парични и икономически изследвания на УНСС, разговаряме за годишната конференция на Европейското дружество за история на икономическата мисъл (ESHET).

Проф. Неновски международна конференция с такъв мащаб в областта на икономическата мисъл не се е провеждала от десетилетия в УНСС, какви са основните акценти в програмата?

Европейското дружество за история на икономическата мисъл много рядко провежда годишната си конференция извън централноевропейските страни, това е първата инициатива на Балканите. Идеята конференцията да се проведе в България в УНСС се зароди още през 2018 г., но заради Ковид кризата се реализира сега през 2021 г. За съжаление, заради ситуацията с пандемията много от учените, с които имахме контакти от Румъния, Сърбия, Албания и Гърция не заявиха участие във форума, но като цяло това е много сериозна стъпка. Тази година темата на конференцията е „Развитие и недоразвитие в историята на икономическата мисъл“, бавно развитие така да се каже, т.е. между центъра и периферията, да се изучат отделните механизми на различните региони, по какъв начин могат да се развиват. Основните тематични кръгове са по водещи и актуални теми, има класически анализи на Маркс и Шумпетер, има много анализи за парите, включително и за паричните иновации, как са се развивали в миналото и доколко биткойна отговаря на тази еволюция, която е имало в миналото при еволюцията на паричните инструменти. Около тези теми има няколко много интересни сесии, като жените в икономикса в момента, така наречения женски икономикс и екологичните проблеми в историята на икономическата мисъл. Тази година в конференцията участват много руски учени от Санкт Петербург и от Москва, които ще представят макроикономически и монетарни теми, включително биткойна.

Разкажете ни за Европейското дружество за история на икономическата мисъл и за българското участие в него?

ESHET е създадено преди 20 години от хора от Южна Европа, от Гърция и Португалия, между които бих отбелязал Михаил Псалидопулос, Кардозо, Пазинети и други икономисти, които са решили, че Европа трябва да има такава асоциация, като алтернатива на световните, американска и японска асоциации. Ние от България започнахме активно участие в Европейското дружество за история на икономическата мисъл, първо аз през 2005 г., след това се включи и проф. Пенчо Пенчев през 2008 г., после се асоциираха още българи. Ние българите сме едни от най-силно представените от Източна Европа в дружеството, освен традиционните руски икономисти, които са се считали за членове на тази Европейска асоциация от самото начало.

ESHET e една от най-авторитетните международни научни организации в областта на изследването на икономиката. С какво УНСС заслужи признанието на колегията да бъде домакин на този мащабен икономически форум?

Идеята за провеждането на конференцията беше моя и заедно с проф. Пенчо Пенчев решихме да го предложим и най-интересното беше, че всички членове на дружеството се съгласиха, защото досега не е имало такава конференция извън тези страни. За тях това е различно, за тях нямаме някакви приноси, единствено сме адаптирали някакви западни учения и ние искахме да кажем, че има нови неща, че дори и да не сме дали някакви големи теории и анализи, все пак това знание отвън е дошло тук и това, че по някакъв начин е адаптирано е много важно. За да получи УНСС домакинството на конференцията важно значение има фактът, че това е университет със 100-годишна история, в него се намира най-голямата библиотека по икономика, тук са преподавали проф. Стефан Бобчев, Симеон Демостенов.

От дясно наляво: проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, проф. Андре Лапидюс, доскорошен председател на ESHET, проф. д.ик.н. Николай Неновки и проф. д.н. Пенчо Пенчев при откриването на конференцията в УНСС

Ако вземем темата на конференцията накъде върви България в момента, към развитие или е в застой?

Европа е много нехомогенна. Трябва да тръгнем от това, че имаме различно ниво на развитие на доходи, цени и т.н., но има общи институции, общи данъци, обща парична политика, идеята е да изучим факторите, които са на периферията и ни спират да бъдем като центъра, но от друга страна имаме според мен и фактори, които са по-интересни от тези, които са в центъра, т.е. ние в България имаме някакви предимства.  Според мен, това са предимствата на изостаналите, защото богатите обикновено губят някаква скорост и според мен това беше идеята, да се види спецификата на тези положителни неща на изостаналата страна, която по принцип има даже по-положителни неща, повече лостове от богатите, защото богатите вече са ги изчерпали и не могат да открият нови. Докато ние в България тръгваме отзад, виждаме те какво са направили и не ги копираме, може да измислим нещо ново. В България също така имаме специфични институции, които другите държави не могат да разберат, ние имаме паричен съвет, имаме ниски данъци, имаме нисък дълг, това са уникални неща, които те не могат да ги разберат, имаме корупция, това е също фактор. Аз не мога да кажа, че другите държави са по-развити от нас, ако ги разглеждаме по брутен вътрешен продукт да, но по креативност например, ние ги изпреварваме, нима това не е част от богатството. Един млад българин според мен е по-креативен от един французин, по-иновативен е, по-смел, т.е. ние имаме някакво богатство.

Редно ли е икономистите да се обръщат назад във времето и там да търсят отговори за справяне с кризата или ни трябва изцяло нов икономически модел? 

Завършил съм в Москва математическа икономика, отричах историята и считах, че трябва да се започва от нулата. С годините все повече се убеждавам, че това което преживяваме е едно и също с миналото в различна форма. Тези политици и икономисти, които знаят какво е ставало в миналото и имат знания за много минали ситуации и видят аналогични ситуации днес и тръгвайки по интуитивен, а не механичен път, могат да вземат правилните решения. Това обаче не може да се концептуализира, това е интелектуален въпрос. Събира се информация от много исторически идеи и тогава може да се вземе правилно решение. Притеснителното е, че през всеки 20 години се появяват хора, които почват от нулата.

В програмата на конференцията има сесия за екологичните проблеми в историята на икономическата мисъл. Как икономиката може да помогне на екологията?

Това е много голям въпрос. Екологията е страшно модерна тема. Тя е интегрирана във всички сфери. Има голям интерес към история на екологическата мисъл и икономиката от гледна точка на екологията, което се разви последните 2-3 години. Любопитно е, че много известни икономисти по екология са родени на Балканите – един от най-големите американски икономисти, считан за базата на екологичния икономикс  Джоржеску Роген е роден в Румъния, Славчо Загоров, министър на търговията, който има собствена теория през 60-те години, как да се спаси природата чрез икономия на енергия и др. 

Пандемията показа, че икономиките са много свързани, в същото време сме обединени в съюзи. Тези съюзи са добър вариант за нас или рискуваме, ако се срине икономиката на съюза да ни повлече?

Това е световен въпрос. Ако се насочим към България, доколко тя може да се справи сама, при условие, че не е самозадоволяваща се икономика, то ние не можем да отпаднем от тези съюзи. Може да се помисли за самостоятелност в някой сфери като здравеопазване, отбрана.


ОБЗОР - ДЕН ВТОРИ

През втория ден конференцията продължи с представяне на научните изследвания на участниците в различни панели. През първата половина на деня бяха обсъдени теми за миграцията, икономическото положение в Русия, концепция за развитието и неразвитието на икономиката и други теории и доклади. Включиха се видни икономически учени от цял свят, сред които и председателят на ESHET, Ричард ван ден Берг.

Сесиите продължават през целия ден. Разглеждат се изследвания, обхващащи световната икономика, либерализма и капитализма. Вечерта ще завърши с официална вечеря за всички, включили се присъствено.


ФОТОГАЛЕРИЯ


Галерия снимки от Проф. д.ик.н. Николай Неновски: Годишната конференция на ESHET е първата такава  ...