Доц. д-р Ивайло Беев: Бягането е безпощаден учител

С доц. д-р Ивайло Беев, ръководител катедра "Икономикс", Общоикономически факултет и ултрамаратонец, разговаряме за предизвикателствата в спорта и обучението, и за смелостта да си на старта в дългите бягания.

Доц. Беев, Вие се занимавате с дълги бягания и в частност с маратонски и ултра маратонски дистанции, какво Ви привлече към тези дисциплини?

Тези, които някога са се сблъсквали с тематиката, вероятно биха ви отговори с думите на Янис Курос¹ – легенда в свръх дългите бягания, а именно, че свръх дългите дистанции са поне от 100 км. Но, като свръх дълги дистанции се определят всички, които надвишават маратонската (42 км. 192 м.). Добавката „ултра“ е да подскаже, че към тези километри в повече има други изпитания. Най-често това е голяма положителна денивелация (километри изкачване). Тази „екстра“ обикновено не е единствена, трудност представлява самия терен, надморската височина, метеорологичната обстановка и много други условия. Всъщност, колкото повече от елементите за трудност включва едно състезание, толкова по-митично е. И е съвсем разбираемо, че е и по-магнетично. Защото така не просто си поредния слушател на разкази, които звучат като легенди, за хора, които преодоляват невероятни изпитания, а самият ти ставаш част от тази легенда – със своята собствена история.

Доц. д-р Ивайло Беев

А каква е Вашата собствена история?

Решението дойде спонтанно, не веднага. Просто огромна част от времето на преподавателите в университета минава на бюрото, работейки над поредната статия, монография или учебник. Съвсем естествен е стремежът човек да се пораздвижи след много часове пред монитора. Да потича в кварталния парк – това е възможно най-достъпната алтернативна двигателна активност за всеки, при това – по всяко време. И така, километър след километър, се озовах на първия си полумаратон (21 км.), където малко преди финала застигнах Кирил Николов „Дизела“. Бягането може и да е самотно занимание, но на такива форуми има възможност за определени изводи. Аз направих своите. Така, по този прозаичен начин, започна моето вълнуващо приключение в света на свръх дългите бягания.

Доц. д-р Ивайло Беев на Софийския маратон (2013 г.), с червена брандирана тениска на УНСС и състезателен номер 402, до него е известният български спортен ориентировач и планински бегач Кирил Николов „Дизела“

Говорите за ултра маратоните като за „вълнуващо приключение“. Разкажете ни повече.

Отворите ли някой от сайтовете на ултрите, ще видите спиращи дъха гледки. В частни разговори организаторите са ми споделяли, че част от мисията им е да представят красотите на родината ни. Нещо като вариант на наскоро провелия се в УНСС форум по проект „Чудесата на България – дигитални маршрути“. Само че с бягане. Тази страна от приключението не може да се опише, трябва да се види! Приключението обаче има и втори аспект, това е личното преживяване. Да предизвикаш сам себе си, да се осмелиш да се опиташ да разбереш къде е границата на физическите и психическите ти способности и по-важно каква е тънката граница между тях. Така бягането се превръща в безпощаден учител. Но наученото се отплаща многократно – с физическо и ментално здраве, отключва творческия потенциал. Въплъщава се древната максима "Men sana in corpure sano" (Здрав дух в здраво тяло).

Кратката история на преодоляните от доц. Беев маршрути

Кой е най-тежкият ултра маратон, в който сте участвали?

Безспорно най-тежката „ултра“ в България е „Пирин Ултра“. Състезание на 160 километрова дистанция, при голяма надморска височина с огромна положителна денивелация от близо 11`000 м. и контролно време от 50 часа. Мисля, че от УНСС само колегата ст. преп. Йорданов, от катедра „Физическо възпитание и спорт“, има успешно участие през 2017 г. Участвал съм в много маратони, но от доста време предпочитам да „играя“ само за една от трите всепризнати ултри, Трявна (141 км.), Персенк (160 км.) или Пирин Ултра.

Но невинаги най-дългите маратони са най-трудни. Най-тежкият маратон, на който съм участвал е „Коджа кая“, който е едва 67 километра. Той се провежда в началото на месец май в района на с. Билка (Бургаско). Регламента е много интересен, контролното време е формулирано „от изгрев – до залез“ (това е близо 9 ч. и 19 мин.), напълно автономен (без подкрепителни пунктове), трасето минава през р. Луда Камчия и през хребетите на няколкото малки планинки в околността. Тогава може би подцених трасето, защото маршрута ми се стори лесен не взех щеките за бягане и челника, както и достатъчно храна и вода и с много премеждия по трасето, успях да финиширам и да завърша маратона.

Медали от трите най-тежки ултри в България	Медал от „Коджа кая“

Как преминава цялостната Ви подготовка?

Подготовката ми започва от началото на януари, тогава влизам в базов период – бягания с не висока интензивност, като постепенно увеличавам тренировъчното време например от 15/20 мин. до час и половина – два, в рамките на два месеца. После увеличавам интензивността, като включвам и специални тренировки за денивелация, също за два месеца. Истинската проверка е на Витоша 100, през юни. Тогава, в зависимост от новата информация, може да се целя по някоя от големите ултри. Тази година през август беше ред на Персенк Ултра (160 км. +7`800 м.) и съм много доволен, че се класирах 10-ти във възрастовата група и 20-ти в генералното класиране при мъжете. Тогава Иван Гръблев (републикански шампион по плуване) ми предложи участие в Ултра Крос Триатлон – „Лъвски сърца“ в началото на септември. Трябва да отбележа невероятно 140 километрово приключение (3 км. плуване в открити води, 116 км колоездене смесена настилка и 21 км. бягане по пресечена местност). Доволен съм, че в това ново ултра предизвикателство се представих относително добре (9-ти във възрастова група и 37-ми/от 212 в генералното класиране). Планирам да приключа сезона през октомври – с участие на Хайдушки пътеки (42 км, +2`500 м.).

Състезателните километри за 2021 г. са…500 от 5 състезания, а сезона още не е приключил

Мислите ли да включите и млади хора във Вашето занимание?

Благодаря за въпроса! Скот Юрек (друга легенда в дългите бягания) започва книгата си „Яж и тичай“ с разказ за бягането си в „Долината на смъртта“ на състезанието „Бед Уотър“: 217,3 км., със старт от 85 м. под морското равнище (дъно на пресъхнало море, най-ниската точка в Северна Америка) и финал на 4417м. (връх Уитни) и средно дневни температури от 50 градуса по Целзий. Единственият българин, който успешно преодоля това изпитание е Краси Георгиев през 2017 г. През 2018 г. той бяга с благотворителна цел 48 часа на бягаща пътечка в столичен МОЛ. Неговия пример ме вдъхнови и в разговор с г-н Ангел Стойков, председател на Студентския съвет на УНСС, се зароди идеята да отбележим 100-годишнината на нашия университет със 100 щафетно пробягани километра, също с благотворителна цел. Всъщност километрите ще са доста повече, тъй като ще има няколко пътечки, които нашите партньори от фитнес „Клуб 33“ обещаха да осигурят. Бягането ще е във формата като при благотворителната акция на Краси Георгиев, а самия той изяви готовност да се включи  в бягането. Досега, поради усложнената и динамично променяща се епидемиологична обстановка, тази инициатива все още не се е реализирала.

От старта в спорта към началото на новата академична година, какво предстои в катедра "Икономикс", доц. Беев?

В началото на тази година беше променена системата за прием, преминахме на директен прием по специалности и беше предизвикателство да видим как е позиционирана катедрата с нейните специалности точно в този специфичен сегмент на кандидат-студентите. С огромно задоволство констатираме, че нашите три специалности, които имаме и водим – „Макроикономика“, „Икономика“ и „Икономика с преподаване на английски език“, успяха да се запълнят със студенти, интереса към тях беше достатъчно голям, което поставя пред катедрата изисквания, ние да отговорим на очакванията на тези студенти. Мога твърдо да заявя, че потенциала и капацитета, които имаме са напълно достатъчни, за да отговорим по адекватен начин на този висок интерес към специалностите на катедрата.

Какви са първите Ви впечатления от новоприетите студенти?

Измина една седмица от началото на редовните занятия. Огромно предимство е, че те се провеждат присъствено. Впечатлението от първокурсниците е повече от отлично, защото това са хора, които са мотивирани, хора които са действени и хора, които са направили осъзнат и най-важното информиран избор. Образно казано, още на входа, тези студенти ясно осъзнават къде са попаднали, на коя писта са и къде ще финишират. Това изисква много по-голяма концентрация, много по-голяма отдаденост от страна на преподавателите, но съм уверен, че ще оправдаем високите очакванията, както на студентите, така и на родителите, а и не на последно място и на ректорското ръководство.

---