Драган Колев, студент: ENGAGE.EU изисква от нас да анализираме, да разсъждаваме и да критикуваме

Четвъртокурсникът от специалност „Индустриален бизнес“ разказва за обучението в международната програма за онлайн обмен в рамките на Европейския университет ENGAGE.EU

Как избрахте да се включите в проекта ENGAGE.EU?

Всичко започна през декември 2020, когато се интересувах от „Еразъм“, но разбрах, че доста съм закъснял със сроковете за записване в програмата. Предстоеше последният ми семестър в УНСС като бакалавър и реших да търся някаква друга програма за обмен. Исках да уплътня времето си с нещо полезно, да науча нови неща. Аз дори и в свободното си време слушам икономически подкаст.

От сайта на УНСС, разбрах за т.нар. ENGAGE.EU Online Exchange Initiative. Прочетох и бях изненадан от богатия избор на дисциплини в седемте университета. Избрах Виенския Икономически Университет (WU Vienna University of Economics and Business) и дисциплината Sustainable Business: Managing for Tomorrow.

Изборът Ви на специалност е различен от това което учите в момента?

Да, този курс е в различна посока от това, което уча, защото искам да имам по-широк спектър от знания и опит. Бях убеден че това е един модерен поглед към бъдещето и наистина, тази програма изигра важна и интересна роля в живота ми.

Какво Ви направи най-силно впечатление?

В пандемия, лекциите се провеждаха онлайн, така че впечатленията ми са само от тази среда, но все пак има много любопитни разлики. Сериозно впечатление ми направи, това че ако студентът не е с включена камера през цялото време, не му се зачита присъствието, а всеки има право само на едно отсъствие. Разбира се можеше да си изключваме камерите за по 1-2 мин ако нещо се наложи, но това беше рядко. В началото беше странно, поне за мен, защото тук студентите изразяват недоволство, когато ги помолят да си включат камери. В обменния курс беше точно обратното – при 20 души с включена камера, които обсъждат материала, изглежда странно и неприемливо, когато има двама със спряна камера.

Какъв е методът на преподаване и оценяване?

Материалът се обсъжда. Преподавателят просто „поддържа огъня“ и ни помага да стигнем сами до изводите. Обсъждането освен интересно, беше и почти задължително, защото 33% от оценката се формират от участие в занятията, включването в разговори и разсъждения.

Други 33% от оценката се формират от курсов проект. Преподавателят предлага пет теми на една виртуална дъска и всеки записва името си под темата, върху която иска да работи. Така се създадоха екипите. Понеже тази дисциплина във Виенския икономически университет се оказа насочена към международни обменни програми с други университети, имаше студенти от целия свят - Швейцария, Чехия, Япония, САЩ, Канада, Индия, Хърватия и т.н.

Интересно и много обогатяващо е човек да се срещне, макар и виртуално, да общува и работи всяка седмица с хора от толкова различни страни и култури. За курсовата работа бях в екип с швейцарец, японка, американка и едно момиче от Словакия. Изискването за обема на разработката беше 10 страници общо, което на пръв поглед изглежда лесно, но останалите критерии, на които трябваше да отговорим правеха задачата трудна за писане.

Основно изискване е да анализираме, да разсъждаваме и да критикуваме. Темата ни беше за сравняване на устойчивостта на компаниите Uber и Lyft и използването на електрически автомобили. Общо казано, показахме какво са направили тези фирми и какво планират да направят и по-важното анализирахме и критикувахме фактите, където е възможно, като разглеждахме дали взетите мерки от компаниите имат ефект, дали са смислени и т.н.

Последната част от оценката идва от изпит в платформата – документ с 3 писмени теми, от които си избираме две и пишем по около 500 думи, още три задължителни въпроса за кратък отговор и пъзел, което се решава за секунди, ако студентът се е подготвил. Нямаше нито един затворен въпрос. Преподавателят ни обясни правилата и каза, че ни позволява да преписваме, но няма да го зачита, ако липсва разсъждение на студента, т.е. да се цитират опорни точки и да се посочва източникът, след което да се прави анализ. Ако студентът не е запознат с темата и не е учил нито ще намери правилните опорни точки, нито ще успее да направи анализа. Този подход е много иновативен и поощряващ мисленето и отговорността на студента.

Какво най-много ти допадна в този курс?

Като цяло на почит е критичното мислене. Бих определил курса като практически насочен. Често ни показваха видео или снимка и трябваше разсъждаваме по темата. Материалът беше много интересен, интердисциплинарен, надмина очакванията ми. 

Ангажираността на студентите, тяхното участие в учебния процес е нещото, което се откроява най-много и видях, че се постига с високи и безкомпромисни изисквания към студентите от страна на преподавателите.

Какво би казал на студентите от УНСС?

Бъдете активни, това се цени и отплаща с времето! „Който играе печели, който не играе - не печели“ – така виждам аз живота и възможностите в него. Ако човек иска да спечели, каквото и да било, трябва да „играе“, да действа. Човек трябва непрестанно да се опитва да се развива и да извлича максимума от всяка възможност, която му предоставя живота. УНСС е прекрасен университет, който дава шанс и възможности, от които си струва човек да се възползва, или поне да опита… Да „играе“.