Конференция „Балканите след референдума в Турция, рисковете от политиката на неоосманизъм и ислямизация и следствията за България и тракийските българи“

„Балканите след референдума в Турция, рисковете от политиката на неоосманизъм и ислямизация и следствията за България и тракийските българи“ беше темата на конференцията, организирана от УНСС, Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ) и Тракийския научен институт (ТНИ). В нея участваха дипломати, експерти и учени. Форумът беше открит от ректора проф. д.ик.н. Стати Статев, член на ръководството на СТДБ, който подчерта, че началото на УНСС, поставено от проф. Стефан Бобчев, е свързано с Балканския близкоизточен институт, изследващ икономиката и взаимоотношенията между балканските страни. Целта на конференцията е да се анализират проблемите и тенденциите на Балканите и да се подготви позиция по обсъжданите въпроси, която да бъде предоставена на заинтересованите държавни институции у нас, каза проф. Статев. 

Председателят на СТДБ Красимир Премянов изтъкна, че задачата на конференцията е да обсъди и подпомогне решаването на проблемите в нашите отношения с Турция, която е голямата регионална сила между Балканите и Близкия Изток, и това да бъде предпоставка за подобряване на двустранните българо-турски отношения.

Конференцията беше организирана в три панела. В първия панел „Промените в Турция и българо-турските отношения“ доклади представиха Петър Воденски от Българското дипломатическо дружество, Горан Симеонов от Асоциацията на разузнавачите от запаса, Любомир Кючюков, директор на Института за икономика и международни отношения, Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания, Любомир Шопов от СТДБ и д-р Боряна Бужашка от УНИБИТ. В последвалата дискусия бяха обсъдени подробно промените в Турция през последните години, развитието на българо-турските отношения, последствията от промените в Турция за членството й в НАТО, мястото на тракийския въпрос в българо-турските отношения, както и имуществените, социалните и хуманитарните проблеми в отношенията между Турция и България след 1989 г.

Във втория панел „Неоосманистката политика на Турция и рисковете за България“ свои доклади представиха проф. Искра Баева от СУ „Св. Кл. Охридски“, Георги Димитров от централното ръководство на СТДБ, проф. Васил Проданов от УНСС и ТНИ, проф. Димитър Димитров от УНСС, доц. Богдана Тодорова от ИИОЗ-БАН, доц. Ивайло Христов от УНСС и Зорница Илиева. Дискутирани бяха скритите и явните опасности за България след промените в Турция през последната година, политиката към българските изселници и двойното гражданство, неоосманистката политика и меката сила на Турция, инструментите на нейното въздействие и резултатите от това в България

В третия панел „Ислямизацията в Турция и ислямът като инструмент за въздействие върху българските мюсюлмани“ основни докладчици бяха доц. Пламен Ралчев от УНСС, Емилия-Боряна Славкова от ТНИ, проф. Татяна Дронзина от СУ „Св. Кл. Охридски“, гл. ас. д-р Искрен Иванов от СУ „Св. Кл. Охридски“, Стоян Райчевски от ТНИ, Коста Льондев от СТДБ. В дискусията бяха обсъдени пресечните точки на стратегическите комуникации на турската държава, движението на Гюлен и неговата роля в България, десекуларизацията в Турция и тенденциите за радикализация на мюсюлмански общности в България в резултат на външни въздействия, манипулативните теории на съвременни турски историци за произхода на българите мохамедани, демографските изменения и тенденциите към ислямизация в Свиленградския регион.