Пета конференция „Балканите в XXI век – българският поглед“

Пета ежегодна конференция „Балканите в XXI век – българският поглед“ на тема „България и Балканите: между амбициите за лидерство и абдикацията“, организирана от УНСС, Института за икономика и международни отношения (ИИМО), Българското дипломатическо дружество (БДД) и Националната асоциация за международни отношения (НАМО), се проведе в голямата конферентна зала на университета. В нея участваха учени, дипломати, представители на правителството, експерти, студенти, журналисти.

В голямата конферентна зала

В работата на форума взеха участие ректорът проф. д.ик.н. Стати Статев, Ивайло Калфин, специален съветник на европейския комисар по бюджета и човешките ресурси, възпитаник на УНСС (бивш вицепремиер и министър в две правителства), проф. д-р Динко Динков, преподавател в катедра „Международни отношения“, проф. Александър Костов, директор на Института по балканистика с Център по тракология на БАН, Чавдар Минчев, изпълнителен директор на НАМО, Филип Боков, председател на БДД, модератор на форума.

За мен е чест, че за пети пореден път нашият университет е домакин на този форум, посочи в приветствието си проф. Статев. Ректорът изтъкна, че конференцията е традиционна, фокусирана върху най-актуални теми и припомни ролята на университета в научните изследвания и подготовката на специалисти в областта на международните отношения още от основаването му.

Проф. Статев (вдясно) приветства участниците във форума. Вляво: проф. Динко Динков

Проф. Статев посочи, че седем от министрите на външните работи в правителствата след 1989 г. са възпитаници на УНСС, като предстои имената на всички български държавници – председатели и зам.-председатели на Народното събрание, премиери и вицепремиери, министри, управители на БНБ, главни прокурори и др., завършили УНСС, да бъдат записани на специална стена в сградата на университета.

Ректорът благодари на организаторите и участниците във форума, като специално отбеляза присъствието на проф. Александър Костов, в чието лице към конференцията се приобщава още един институционален участник - Институтът по балканистика с Център по тракология към БАН. Проф. Статев увери присъстващите, че УНСС ще продължи да дава своята подкрепа не само чрез предоставяне на логистични възможности, но и чрез активното участие на своите преподаватели и студенти.

По време на форума

Предстои създаването на Научноизследователски център по балканистика към факултет „Международна икономика и политика“,  посочи ректорът. „Мисля, че имаме всички условия да направим такава институция, която ще ни представи като доказала се академична общност, която работи по тази проблематика“, изтъкна той. Проф. Статев коментира, че предстои списание „Международни отношения“ да получи импакт фактор и да се разпространява и в чужбина.

Участници в конференцията

Процесите в Балканския регион са много динамични, ще продължават да са такива и през следващите години, акцентира върху сериозното предизвикателство както пред политиката и дипломацията, така и пред икономиката ректорът. Проф. Статев изрази убеденост, че форумът и бъдещата работа по обсъжданата проблематика ще дадат съществен принос за осмисляне на актуалните въпроси и вземането на правилни решения.

Досега България нито се е утвърдила като лидер в региона, нито се е отдръпнала от тази си роля, посочи Ивайло Калфин. Той направи ретроспекция на процеса, позициите на страната при подготовката за членство в ЕС, необходимостта България да бъде изключително активна както в двустранен план, така и по отношение на ЕС и политиката му на Балканите. „За съжаление нашата външна политика стана не проактивна, а реактивна“, констатира Калфин.

Ивайло Калфин

Процесите са сериозни и тревожни, Балканите са регион с много силна концентрация на геополитически интереси, изтъкна Калфин. Той формулира „новите интереси“, културните и етническите фактори, използването на посредници в конфликтите, религиозните напрежения. „Ако нещо носи напрежение на Балканите, това са етническите и религиозните конфликти, както и външните интереси за създаването им. Предотвратяването  става чрез регионално сътрудничество“, категоричен бе Калфин.

Темата „Балканите -  нова динамика отвъд европейските перспективи“, коментира проф. Динко Динков. Той посочи, че югоизточната част на континента се е утвърдила като много особено място в развитието на историческия процес. Районът е една от люлките на човешката цивилизация, на този географски исторически кръстопът става триенето между различни религии, култури и модели на организиране на обществения живот, изтъкна проф. Динков.  Той коментира търсенето на възможности в региона от малки и големи играчи в международната политика, динамиката във функциите на Балканите при структурирането на международната система, ролята на ЕС като мощен фактор за промени, овладяването на важни позиции от исляма и засилването на влиянието му в балканските общества. „Кризата в Европейския съюз вещае нов регионализъм в Европа“, прогнозира проф. Динков.

Участниците в конференцията насочиха дебатите в търсене на полета за генериране на активна българска външна политика в няколко тематични панела: "Ще прелее ли на Балканите близкоизточната нестабилност", "Бежанската криза: „щраусов синдром“ ли е стената и къде е дългосрочното решение?", "Тероризъм: война на полето на идеологиите?“, „Национализми: Пътят напред с поглед назад?“, „Много Русия или малко Европа“ и др.

Изабела Лазарова, четвъртокурсничка в специалност „Международни отношения“, чиято разработка беше оценена като най-добрата на неотдавна проведената младежка конференция „Балканите в XXI век – българският поглед“, също представи свой анализ по темата на форума. Ректорът проф. Статев отбеляза традицията младежката кръгла маса „Балканите в XXI век – българският поглед“ да се провежда преди ежегодната конференция и препоръча да се засили студентското представителство, като всички студенти с най-добри разработки да участват със свои доклади в нея.