Балканите в XXI век – българският поглед

Втора ежегодна конференция „Балканите в XXI век – българският поглед“ на тема: „България и регионалното сътрудничество“, организирана от УНСС, Института за икономика и международни отношения (ИИМО), Българското дипломатическо дружество (БДД) и Националната асоциация за международни отношения (НАМО), се проведе в голямата конферентна зала на университета. В нея участваха представители на академичните и научните среди, дипломати, депутати, представители на правителството, неправителствени организации, експерти, студенти, журналисти.

Проф. д.ик.н. Стати Статев изтъкна също, че през последните 20 години шест от министрите на външните работи са възпитаници на УНСС. Повечето от тях са минали през балканската специализация на нашата школа в областта на международните отношения и това е безспорно обобщение на капацитета на УНСС да дава своя принос в балканистиката, категоричен бе ректорът. Той насочи вниманието към възможността УНСС да се утвърждава като център не само на изследователска и преподавателска работа, а и за мобилизиране и организиране на съществуващия кадрови потенциал, който да съдейства за извисяване на регионалната политика на нашата страна. „Трябва да помогнем този квалифициран и извисен човешки ресурс да получи реален шанс да приложи своите знания и умения и да бъде на висотата на историческите ни отговорности“, посочи проф. Статев. България има да изпълнява своята мисия за превръщането на Балканите в интегрална част на Европа, изтъкна ректорът и предложи в близко бъдеще да се проведе широко обсъждане на идеята и да се намери подходяща форма за сътрудничество, чрез което да се повишава качеството на висшето образование и на научните и практико-приложните изследвания.

Ректорът проф. Статев припомни: „На 10 октомври 1920 г., при откриването на Балканския близкоизточен институт, както се нарича в началото Свободният университет за политически и стопански науки – славния предшественик на УНСС, неговият основател и първи ректор проф. Стефан Бобчев определя като „важна особеност“ на новото висше училище установяването на „академична връзка и взаимно опознаване и и изучаване на балканските страни, в това число поканата към „вещи лица и преподаватели“ от тези държави, както и изпращането на български професори в тях. Предвижда се и „уреждането на една обширна библиотека по балканознание“.

За интересите, обхвата и границите на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа говори Любомир Кючуков, директор на ИИМО. Той се спря на „консолидираната аморфност на Балканите“, т.нар. национализми, тенденциите на новия реваншизъм, възможността за обратимост на европеизирането, структурирането на платформа за балканско сътрудничество – „група Б 5“. 

Има ли Европейският съюз реални възможности да приема нови членове на ЮИЕ? На този въпрос даде отговор Илиан Илиев, студент в СУ „Св. Климент Охридски“, победител в младежката конференция „България и регионалното сътрудничество“.