Кръгла маса за развитието на българската филмова индустрия

Данните за добавената стойност по факторни разходи във филмовата индустрия за периода 2008-2021 г. показват повече от три пъти увеличение  - от 45.8 млн. лв. през 2008 г. на 152.1 през 2021 г., а в първата година на Ковид кризата има спад до 107.1 млн. лв.Най – голяма добавена стойност се наблюдава отново в подпазара - Технически дейности, свързани с производство на филми и телевизионни предавания (постпродукция).
Данните за преките чуждестранни инвестиции във филмовата индустрия за периода 2008-2021 г. показват рязък спад и отлив  - от 15. 6 млн. евро през 2008 г. на – 4.7 млн. евро през 2021 г. Преките чуждестранни инвестиции са концентрирани на 100% в София.
Заетостта във филмовата индустрия за периода 2008-2021 г. показват близо над два пъти и половина увеличение  - от 1 814 през 2008 г. на 4 280 заети през 2021 г. Най – големият брой заети се наблюдава в Технически дейности, свързани с производство на филми и телевизионни предавания (постпродукция).
Анализът на всички показатели показва, че филмовата индустрия изцяло е концентрирана на територията на Столична община – до 99.9 %.
Впечатление направи изключително малкото средства, които едно домакинство отделя за кино, театър и концерти. През 2021 г. в рамките на София за кино, театър и концерти средно едно семейство е отделяло 13 лв., а за страната – 6 лв.
Янина Танева запозна присъстващите с Национално представително социологическо изследване за посещението на кино, проведено от Маркет линкс и Фабриката за идеи. 52% от българите не са посетили нито едно представление /кино, театър, концерт/ през 2021 г., като процентът нараства на 83 % при групата над 55+ години. Над 60 % от българите биха посещавали по често културни събития, ако имаха по високи доходи и удобен транспорт. „Хубаво е политиките да бъдат базирани на конкретни данни“ – обобщи накрая госпожа Танева.