Енергийната трансформация в България в контекста на плана RePowerEU

Основни акценти бяха поставени върху необходимостта от развитие на преносната и разпределителни мрежи с цел интеграцията на все повече ВЕИ генератори, обезпечаване на баланс на електроенергийната система в процеса на замяна на базови с променливи мощности, съхранение под формата на зелен амоняк и синтетични горива и др.

„Всяка една от държавите членки ще може да прибави една нова глава към собствения си План за възстановяване и развитие за предприемане на действия, свързани с плана RePowerEU. За тяхното финансиране са предвидени 20 милиарда евро, като за България са предвидени около 480 милиона евро. Това е една възможност за българската индустрия от една страна да се декарбонизира, от друга страна да стане по енергийно ефективна и в крайна сметка да разшири своя дял в икономиката на страната. Не на последно място, новият план трябва да подпомогне всички малки и средни предприятия в страната, които са най-засегнати от високите цени на енергията“, каза министърът на икономиката.

„Има голяма необходимост от обсъждания, допълнителна информация, събиране на водещи експерти, които да подскажат решения, защото наистина ние сме изправени пред дългосрочни предизвикателства в областта на енергетиката“, каза ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров. „Именно на такъв форум е мястото да се обсъдят важни въпроси и да се начертае стратегия за разрешаването им.“  Той обясни, че УНСС върви по пътя на зелената енергия, има подписан договор, който в момента се изпълнява за оползотворяване на енергия от възобновяеми източници чрез изграждане на фотоволтаична инсталация.

Той обясни, че процесът е сложен за изпълнение, защото се заменя базова мощност с такава, която има спонтанен, несистемен характер – слънчеви панели и ветрогенератори, които зависят от слънцето и от вятъра.  Но тази несистемност може да се компенсира, било с батерийни съоръжения или със съоръжения за съхранение на водород или амоняк.

Председателят на Съюза на икономистите в България проф. д-р Татяна Хубенова -Делисивкова, отбеляза, че енергетиката, като стратегически отрасъл на българската икономика, е била изключително приходоносна за бюджета, за българското общество в годините на прехода. „Сега предстои период, в който енергетиците трябва да поемат водеща роля в смяната на парадигмата, в презареждането на икономиката с новите реалности, които за България трябва да се случат с много размисъл, със силно участие на икономистите“, каза проф. Хубенова. Тя направи презентация по темата: „Българската икономика в новата енергийна пазарна реалност: императиви за промени“.

Желяз Енев, директор Икономическа политика МИИ, говори за ролята на плана RePowerEU в развитието на българската индустрия, а Константин Стаменов, председател на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, представи „RePowerEU и конкурентоспособността на енергоинтензивната индустрия.“ Интересна беше презентацията на Славчо Нейков, председател на УС на Институт за енергиен мениджмънт, който постави темата за „Въглищата и енергийната сигурност в контекста на RePowerEU – особености на българския подход“.