Създаването на Национален център по киберсигурност беше обсъдено на среща по проект ECHO

вторник, 18 октомври 2022 11:18

Разглеждате снимки от Създаването на Национален център по киберсигурност беше обсъдено на среща по проект ECHO

Вижте пълен текст на Създаването на Национален център по киберсигурност беше обсъдено на среща по проект ECHO

В рамките на срещата бяха обсъдени въпроси, свързани с правните, икономическите и организационни аспекти на създаването на Национален център по киберсигурност в рамките на проекта и международната мрежа от партньори по проект ECHO.

В рамките на срещата бяха обсъдени въпроси, свързани с правните, икономическите и организационни аспекти на създаването на Национален център по киберсигурност в рамките на проекта и международната мрежа от партньори по проект ECHO.

Ректорът отбеляза, че използва възможността да обяви създаването на киберклиника. Идеята идва по повод негово посещение миналата година в САЩ по програма Фулбрайт и възможността, която имат участниците в програмата да кандидатстват за минигрантове по различни проекти, свързани с киберсигурността. В киберклиниката студенти, преподаватели и доброволци ще помагат за решаването на проблеми, свързани с дигиталната сигурност.

Ректорът отбеляза, че използва възможността да обяви създаването на киберклиника. Идеята идва по повод негово посещение миналата година в САЩ по програма Фулбрайт и възможността, която имат участниците в програмата да кандидатстват за минигрантове по различни проекти, свързани с киберсигурността. В киберклиниката студенти, преподаватели и доброволци ще помагат за решаването на проблеми, свързани с дигиталната сигурност.

Доц. д-р Георги Шарков, директор на Европейския Софтуерен Институт – Център Източна Европа (ESI) изтъкна: „Една от целите и амбициите на този център е да използваме ноу-хау продукти и услуги, които да са разработени в рамките на сътрудничеството с над 40 европейски организации от 16 страни, участващи в проекта ECHO, да ги надградим и да ги добавим към тези, които са в националната мрежа. И по този начин да се подготвим не просто за създаване на капацитет или обучение на хора, но и за внедряване в организациите, както на принципите на киберсигурност, така и на устойчивост“.

Доц. д-р Георги Шарков, директор на Европейския Софтуерен Институт – Център Източна Европа (ESI) изтъкна: „Една от целите и амбициите на този център е да използваме ноу-хау продукти и услуги, които да са разработени в рамките на сътрудничеството с над 40 европейски организации от 16 страни, участващи в проекта ECHO, да ги надградим и да ги добавим към тези, които са в националната мрежа. И по този начин да се подготвим не просто за създаване на капацитет или обучение на хора, но и за внедряване в организациите, както на принципите на киберсигурност, така и на устойчивост“.

„Доста сериозно преосмислихме проблемите на киберсигурността в УНСС и сме взели вече конкретни мерки, ще продължим нататък, защото не трябва да чакаме нещо да се случи, трябва да сме подготвени. Много сериозен успех за нас е, че Министерството на електронното управление ни подаде ръка и ние ще бъдем пилотният университет, който ще пусне част от административните си услуги в Националния регистър на услугите, което досега не е правено, не знам някое висше училище да го е правило, така че ние ще сме първите, които ще пробваме. Това е не само предизвикателство за нас, но и голям шанс да подобрим обслужването на студентите, както и да дадем положителен пример“, каза доц. д-р Росен Кирилов, зам.-ректор по дигитализация и киберсигурност на УНСС.

„Доста сериозно преосмислихме проблемите на киберсигурността в УНСС и сме взели вече конкретни мерки, ще продължим нататък, защото не трябва да чакаме нещо да се случи, трябва да сме подготвени. Много сериозен успех за нас е, че Министерството на електронното управление ни подаде ръка и ние ще бъдем пилотният университет, който ще пусне част от административните си услуги в Националния регистър на услугите, което досега не е правено, не знам някое висше училище да го е правило, така че ние ще сме първите, които ще пробваме. Това е не само предизвикателство за нас, но и голям шанс да подобрим обслужването на студентите, както и да дадем положителен пример“, каза доц. д-р Росен Кирилов, зам.-ректор по дигитализация и киберсигурност на УНСС.

Доц. д-р Велизар Шаламанов от Института за информационни и комуникационни технологии на БАН подчерта: „За нас сътрудничеството с УНСС е от ключова важност по три причини. Първо, въпросът с киберсигурността започва от ниво ръководство, управление и бизнес модели, защото, ако в управлението нещата не бъдат поставени на правилната основа, технологиите не могат сами да решават проблеми, а хората са почти безсилни в условията на неподредена организационна среда. Втората особеност е, че в екипа по проект ECHO в България участва Институтът по отбрана. По този начин ние свързваме проблемите на киберсигурността в гражданския сектор и преди всичко електронното управление и критичната инфраструктура с киберсигурността в системата за отбрана. Така се осъществява и връзката с възможностите и структурите на НАТО. Критичната инфраструктура за отбраната е последната опора за всяка друга критична инфраструктура в страната. На трето място, това което е изключително важно за нас е не просто да прилагаме добрите практики, които можем да обсъждаме с нашите партньори в тази общоевропейска мрежа, но наистина да идентифицираме услугите, които ние можем да предоставим на други партньори в ЕС и НАТО“, каза доц. Шаламанов.

Доц. д-р Велизар Шаламанов от Института за информационни и комуникационни технологии на БАН подчерта: „За нас сътрудничеството с УНСС е от ключова важност по три причини. Първо, въпросът с киберсигурността започва от ниво ръководство, управление и бизнес модели, защото, ако в управлението нещата не бъдат поставени на правилната основа, технологиите не могат сами да решават проблеми, а хората са почти безсилни в условията на неподредена организационна среда. Втората особеност е, че в екипа по проект ECHO в България участва Институтът по отбрана. По този начин ние свързваме проблемите на киберсигурността в гражданския сектор и преди всичко електронното управление и критичната инфраструктура с киберсигурността в системата за отбрана. Така се осъществява и връзката с възможностите и структурите на НАТО. Критичната инфраструктура за отбраната е последната опора за всяка друга критична инфраструктура в страната. На трето място, това което е изключително важно за нас е не просто да прилагаме добрите практики, които можем да обсъждаме с нашите партньори в тази общоевропейска мрежа, но наистина да идентифицираме услугите, които ние можем да предоставим на други партньори в ЕС и НАТО“, каза доц. Шаламанов.

Галерия снимки от Създаването на Национален център по киберсигурност беше обсъдено на среща по про ...