Доц. д-р Иван Стоилов: Отборът на УНСС по футзал е успешен модел, който може да бъде пример и за други висши училища

Колко важен е студентският спорт за развитието на основни личностни качества? Какви са успехите и препятствията, които съпътстват ежедневието на един от най-успешните треньори в УНСС? Разговаряме с новоизбрания ръководител на катедра „Физическо възпитание и спорт“  доц. д-р Иван Стоилов. Той ще встъпи в длъжност през юни 2021 г.

УНСС е най-доброто висше икономическо училище и предлага изключителни възможности за спорт. Смея да твърдя, че разполагаме с една от най-добрите студентски спортни бази у нас, както и с един изключително компетентен преподавателски колектив в катедрата. Изграждаме отбора по футзал от далечната вече 2009 година. Започнахме с много ентусиазъм, няколко години „обигравахме“ отбора в Градската лига, а след това започнахме да играем и в Националната лига. Нищо в живота не идва бързо и лесно, особено в спорта. Работихме усърдно и успехите се появиха. В периода 2014 – 2019 г. спечелихме пет поредни титли в Градска лига футзал, в компанията на отбори като „Левски “, „ЦСКА Футзал“, „Локомотив“ и „DXC Techology“. Три пъти сме вицешампиони от Национална лига футзал, а най-големият ни успех е спечелената Купа на България по футзал през 2018 г. Имаме титли и от престижния международен студентски турнир в Белград, през 2011 и 2013 г. През годините в националния отбор на България са играли осем състезатели от състава на УНСС.

Най-значимата роля на спорта, особено актуална днес, е възможността за социални контакти и общуването лице в лице, като считам това за изключително важно, особено за подрастващите. Футзалът е динамичен и красив спорт. Развива най-вече скоростно-силовите способности, ловкостта и бързината. Поради малкото пространство и краткото време за реакция, се изисква бърза и точна мисъл. Има влияние върху изграждането на личностните качества на състезателите - калява волята, изгражда дисциплина и работа в екип.

За мен през годините УНСС се превърна в кауза. И не само отборът по футзал, а всичко, което ме свързва с УНСС – преподаването, катедра „Физическо възпитание и спорт“, Бизнес факултетът, множеството приятели и колеги. Надявам се този академичен дух, който заплени мен, да се предава на студентите, да ги мотивира да се развиват и надграждат себе си. Това е ролята на всяко висше училище – да стимулира в своите възпитаници проявата на най-добрите им качества. Надявам се наистина новите студенти да бъдат жадни за знания и разбира се, за спорт. Много ми се иска всички те, а и ние като нация, да започнем да проявяваме повече търпение, системност и последователност в постигането на нашите цели. Защото това е огромен проблем. Аз го виждам в спорта, където никой няма търпение да работи и да дочака добрите резултати. Постоянно се сменят треньори, идеи, концепции, но без да сме дали време, за да видим дали някоя от тях все пак ще проработи.