Седма конференция „Балканите в ХХI век – българският поглед“

Седмата конференция „Балканите в ХХI век – българският поглед“ на тема „Балканските национализми – от възраждане към рецидив?“ събра в Голямата конферентна зала представители на академичните среди, дипломати, депутати, представители на неправителствени организации, експерти, студенти, докторанти и журналисти. Форумът беше организиран от Центъра за балкански изследвания на УНСС, Института за икономика и международни отношения (ИИМО), Българското дипломатическо дружество (БДД), Националната асоциация за международни отношения (НАМО) и Института за балканистика с Център по тракология към БАН.

При откриването на конференцията (отдясно на ляво):Любомир Кючуков, директор на ИИМО, Петър Воденски, експерт, гл. ас. д-р Боби Бобев, Институт за балканистика към БАН, бивш посланик в Албания и Косово, ректорът проф. д.ик.н. Стати Статев, проф. д-р Динко Динков, директор на Центъра за балкански изследвания на УНСС, проф. д-р Искра Баева, СУ „Св. Кл. Охридски“, и д-р Бисер Банчев, Институт за балканистика

Темата на нашата конференция е избрана с оглед на вихрещия се на европейския континент национализъм при стари и нови заплахи за мира. Ще обсъждаме процеси и тенденции в развитието на този атрибут на националната идея, без да оценяваме и квалифицираме действията на държавите от нашия район, заяви при откриването на  конференцията проф. Динко Динков (вляво на снимката долу).

Темата на нашата конференция е избрана с оглед на вихрещия се на европейския континент национализъм при стари и нови заплахи за мира. Ще обсъждаме процеси и тенденции в развитието на този атрибут на националната идея, без да оценяваме и квалифицираме действията на държавите от нашия район, заяви при откриването на  конференцията проф. Динко Динков (вляво на снимката долу).

Добре дошли в Университета за национално и световно стопанство! Благодаря на институциите, с които заедно организирахме този форум, който вече се превърна в традиция – днес е неговото седмо издание, заяви ректорът проф. Статев.

Разцветът на балканските национализми е обективна тенденция, която стана факт след края на Студената война и отпадането на двуполюсния свят, каза д-р Любомир Кючуков и посочи разликите между европейския и балканския национализъм. В западноевропейските общества национализмът е ксенофобски и разделя обществото, а нашият национализъм работи точно в обратната посока, затова пък върна войната като начин на мислене, а дезинтеграцията замени интеграцията. Налице е и външна подкрепа за отделни национализми, които превръщат държавата от субект в обект на външна намеса, отбеляза д-р Кючуков.

Проф. Искра Баева се спря на въпроса какво представлява българският патриотарски национализъм. Според нея той е умерен, а крайностите са плод на политически решения. В началото на демокрацията нито една националистическа партия не успя да влезе сама в парламента. Разочарованието на обществото от демократичните промени и кризата в ЕС с появата на ксенофобския национализъм и бежанската вълна се отрази и върху нашата страна, като смеси национализма със социални послания за по-добър живот, коментира проф. Баева.