Научно-практическа конференция на катедра „Икономика на туризма“ на тема „AI & Well-Being в корпоративния свят“

Катедра „Икономика на туризма“ проведе научно-практическа конференция на тема „AI & Well-Being в корпоративния свят“, която постави във фокус взаимодействието между изкуствения интелект, дигиталната трансформация, човешкото благополучие и бъдещето на корпоративния свят.

„Приветствам ви на поредния форум, на който поставяме важни теми на фокус в дискусионна среда“, заяви проф. д-р Мариана Янева, ръководител на катедра „Икономика на туризма“, при откриването на конференцията. Тя подчерта, че през последните години вниманието на Катедрата е насочено към развитието на България като дестинация за здравен и бизнес туризъм, с особен акцент върху уелнес туризма и връзката му с благополучието. Според проф. Янева навлизането на изкуствения интелект ще доведе до промени в професионалната среда, но професиите, свързани с уелнес туризма, ще запазят своето значение и в бъдеще. „Ще се радваме да чуем вашата визия, гледна точка или проучвания“, обърна се тя към участниците. Проф. Янева съобщи, че е регистрирана търговска марка за Български енергиен индекс, чрез който се цели развитие на енергийния туризъм у нас през четирите сезона. Част от представените разработки ще бъдат публикувани в онлайн списанието на Катедрата.

Доц. д-р Светослав Калейчев, научен секретар на катедра „Икономика на туризма“, гл. ас. д-р Вероника Денизова, преподавател в Катедрата, проф. д-р Мариана Янева, проф. д-р Еленита Великова, главен секретар по науката, доц. д-р Ася Панджерова и проф. д.н. Таня Парушева – преподаватели в Катедрата (от ляво надясно)

Проф. д-р Лилия Терзиева от Университета по приложни науки в Хага постави въпроса за мястото на изкуствения интелект в измерването на щастието и за връзката между икономическия успех и човешкото благополучие. Тя отбеляза, че щастието е относително понятие и оценката му не може да се ограничава единствено до икономическите показатели. „Ако се върнем години назад и проследим индекса на щастието, който съществува от 57 години, той винаги е измерван посредством икономическия успех. Последните години към индекса на щастието започват да се добавят и допълнителни критерии и показатели, като смисъл, удовлетвореност, емоции, свързаност, които именно са темите на уелбинга. Събрали сме се тук, за да говорим за щастието посредством начинът, по който ние съпреживяваме. Тя уточни, че в оценката на щастието трябва да се отчита и субективното благополучие. „Според световния индекс на щастието, се счита, че над 2 часа персонално прекарано екранно време води до понижаване на стойностите на нашето благополучие и усещане за ценности. До каква степен достъпът до определени знания за това къде се намираме в тази дигитална икономика ни прави наистина щастливи?“. Проф. Терзиева провокира участниците да помислят къде е балансът между времето, прекарано пред екрана, и потребността от човешки контакт, споделени преживявания и смислени отношения.

Проф. д-р Лилия Терзиева и д-р Доротея Дралчева, лекар и биоенерготерапевт (от дясно наляво)

Проф. д-р Еленита Великова, главен секретар по науката на УНСС и директор на Глобалния център за устойчивост на туризма и управление на кризи, акцентира върху ролята на икономиката на щастието за измерването и постигането на човешкото благополучие. Тя отбеляза, че съвременният подход излиза извън традиционните показатели за икономически растеж и поставя във фокуса качеството на живот. По думите й развитието на глобалната уелнес индустрия открива възможности за сътрудничество с туристическия сектор, особено чрез природата, изкуството и творчеството, като фактори за психично благополучие. Проф. Великова представи и потенциала на енергийния индекс за оценка на възможностите на уелнес дестинациите да въздействат положително върху хората. Тя посочи четири основни компонента на индекса – природни дадености, мениджмънт, клиентски оценки и духовна и културна стойност на дестинацията. „Комбинирането на тези показатели може да подпомогне разработването на модели за корпоративен уелнес, съобразени с потребностите на служителите и възможностите на конкретните дестинации. Според проф. Великова съчетаването на енергийния индекс, психичното благополучие и изкуствения интелект предлага нови подходи за развитие на корпоративния уелнес.

Доц. д-р Ася Панджерова, преподавател в Катедрата и представител на хотелиерския бизнес, говори за дигиталния детокс и туристическия уелнес, като подчерта, че те не са временно явление или мода. „Считам, че бъдещето принадлежи на дестинациите, които успяват да превърнат концепцията за уелнес и ретрийт в работещ модел. Дигиталният детокс не е само да изключим телефона, а и създаване на подходяща среда. Това е инвестиция в дълголетието и бъдещето.“

Акцент върху необходимостта от цялостен подход към човешкото здраве и благополучие, който надхвърля физическото състояние постави д-р Доротея Дралчева, лекар и биоенерготерапевт: „За да постигнем това здраве, трябва да се върнем към себе си, включително и към менталното си здраве. И тук туризмът би могъл да има голяма роля“.

Конференцията продължи с дискусия между представители на академичната общност и бизнеса за възможностите пред уелнес туризма, приложението на изкуствения интелект и изграждането на устойчиви модели за човешко и корпоративно благополучие.