Кръгла маса обсъди модерни подходи за диференцирано данъчно облагане, за икономическа устойчивост и обществено здраве

Кръгла маса „Модерни подходи за диференцирано данъчно облагане, базирано на анализ „риск/полза“, за икономическа устойчивост и обществено здраве“ се проведе в УНСС. Събитието беше организирано в рамките на XVIII международна научна конференция на младите учени „Икономиката на България и Европейския съюз: инфлация, фискална консолидация и устойчиво развитие”, която Финансово-счетоводният факултет на УНСС традиционно организира.

Финансистът Левон Хампарцумян, проф. д-р Румен Брусарски, декан на Финансово-счетоводния факултет, ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, Петър Ганев, старши изследовател в Институт за пазарна икономика (ИПИ), Стоян Панчев, съосновател на Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП), Милен Райков, съдружник, „Данъци и право“ в EY България (от дясно наляво)

Във форума участваха представители на бизнеса и индустриалния сектор, държавни институции и неправителствени организации.

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров откри кръглата маса и подчерта: „Темата както на конференцията, така и на кръглата маса - данъчното облагане или повишаването на акциза, особено на такива чувствителни стоки и продукти, като например тютюневите изделия, може да доведе до увеличаване на контрабандата, това може сериозно да повлияе както върху икономическата устойчивост, така и на общественото здраве. Незаконната търговия с тютюневи изделия е явление от световен мащаб, което води до значителни загуби на приходи както за националните правителства, така и за законния бизнес, като същевременно осигурява внушителен източник на доходи за престъпните организации по целия свят. Тъй като повечето нелегални изделия не отговарят на установените стандарти за качество и опазване на здравето, разпространението им представлява не само финансов проблем, но и опасност за общественото здраве. Убеден съм, че в рамките на дискусията ще чуем много нови и интересни идеи, които да помогнат на управляващите да вземат по-добрите решения за следващите данъчни години“.

Проф. д-р Румен Брусарски, декан на Финансово-счетоводния факултет на УНСС, който беше и модератор на събитието, приветства участниците и акцентира: „Специалисти от EY България, Института за пазарна икономика (ИПИ) и Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) ще представят на вашето внимание една наистина интересна и актуална проблематика. Данъчна практика, която има в основата си емблематични концепции в икономиката на благосъстоянието и публичните финанси с дълга история. Става дума за т.н. външни ефекти, в частност в случая външните разходи, концепция, лансирана в края на XIX век от Хенри Сиджуик и доразвита, съответно формализирана от кеймбриджкия професор Артър Пигу. Именно Артър Пигу в неговата „Икономиката на благосъстоянието“ публикувана 1920 г. лансира тази идея за инструментариум за едно такова интернализиране. Тук можем да споменем и друга концепция в икономическата теория, тази за публичните блага на американския професор от немски произход Ричард Мъсгрейв. Изобщо една солидна абстрактно-теоретична основа, върху която данъчната практика се развива“.

В рамките на програмата на кръглата маса Милен Райков, съдружник, „Данъци и право“ в EY България, запозна присъстващите с „Диференцирано данъчно облагане за намаляване на рисковете от продукти с неблагоприятни външни ефекти“. Той изтъкна, че диференцираното данъчно облагане представлява облагане, което води до различна данъчна тежест и/или режими по отношение на определени продукти, чиято основна характеристика е наличието на отрицателни външни последици. Въпросните външни последици най-често са свързани с риск за здравето на потребителите или хората около тях, вредни екологични последствия или и двете.

Стоян Панчев, съосновател на Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП), представи презентация на тема „България: Бягство от рая на пушачите е възможно (Ефект от данъчното облагане)“. Той посочи, че годишните пропуснати ползи за икономиката (през 2019 г.), свързани с тютюнопушене, възлизат на 4,4 млрд. лв. или 3,7% от БВП. Потенциалните ефекти от промяната на потребителските навици (преминаване към по-малко вредни алтернативи) възлизат на 1,8 млрд. лв. намаление на отрицателните ефекти или спад във финансовото измерение на вредата от 41%. При преминаване на 50% от пушачите към по-малко вредни алтернативи, ефектът върху публичните финанси е спад на разходите със средно близо 51 млн. лв. на годишна база.

Петър Ганев, старши изследовател в Институт за пазарна икономика (ИПИ) разгледа „Акцизна рамка на новите негорими изделия в ЕС и изводи за облагането им в България“. Той почерта, че конкретно за България е важно да запази текущата рамка на облагане на новите продукти, тъй като тя следва добрите европейски практики. Предвиденото по-стръмно покачване на акциза върху нагреваемите тютюневи изделия (НТИ) до 2026 г. по-скоро излиза от тези рамки. Макар много от водещите пазари за НТИ да покачват акциза върху новите изделия и да свиват акцизната диференциация спрямо цигарите, почти всички запазват благоприятна рамка за НТИ. Последната дава силен стимул на компаниите да инвестират в развитието на новите продукти.

Петър Ганев коментира, че на фона на предстоящо покачване на акцизите на цигарите, както и по-широко облагане на всички изделия на общия никотинов пазар, в т.ч. заместители на тютюна, съдържащи никотин, може да се очаква нарастване на приходите от облагане на различните тютюневи и никотинови изделия в България.

Форумът продължи с ползотворна дискусия.