Резюме

Настоящата статия пред­ставлява изследване на влиянието на макроикономическите здравни шокове в качеството им на флуктуационни фак­тори спрямо бизнес цикъла. Те се проя­вяват под формата на екзогенни шокове за икономическата система и въздейст­ват върху макроикономическата актив­ност. Анализът допринася за по-доброто им разбиране в два аспекта. Първият е по отношение на по-ясното очертаване на техните особености като конкретен тип екзогенни шокове. Вторият аспект е в посока на изследването на съвременно­то им проявление. В тази връзка е реали­зиран сравнителен анализ на влиянието върху динамиката на деловия цикъл в две направления. Първото съпоставя прояв­лението на здравните екзогенни фактори в последните две десетилетия. В това число са включени епидемиите от SARS-CoV-1, H5N1, H7N9 и EVD и пандемията от SARS-CoV-2. Проверява се доколко всеки един от тях може да се определи като здравен шок, покриващ критериите за екзогенен макроикономически шок. Вто­рото направление извършва сравните­лен анализ в един по-дълъг исторически контекст. Тази част на изследването се фокусира върху проявлението на испан­ския грип в периода 1918-1920 г.

Macroeconomic Health Shocks and Business Cycle Dynamics

The article is a study of the impact of macroeconomic health shocks in their role as business cycle fluctuation factors. They appear in the form of exogenous shocks for the economic system, influencing macroeconomic activity. The analysis contributes to the develop­ment of a better understanding of those types of shock in two aspects. The first aspect is in relation to a clearer delineation of their idiosyncrasies. The second aspect is in regard to the study of their contemporary dimensions. In order to do that, a comparative analysis of their influence on business cycle dynamics is conducted in two directions. The first one compares the exogenous health factors in the last two decades. The epidemics of SARS-CoV-1, H5N1, H7N9, and EVD are included, as well as the SARS-CoV-2 pandemic. The study examines each of them, evaluating how much their characteristics comply with the criteria defining an exog­enous macroeconomic shock. The second direction realizes a comparative analysis in a longer historical context, focusing on the manifestation of the Spanish flu during the 1918-1920 period.