Най-новият брой
Том
28
година
2022
Брой
4

Архив

 

Главен редактор:
проф. д-р Матилда Иванова Александрова-Бошнакова

Редакционна колегия:
проф. д-р Матилда Иванова Александрова-Бошнакова  -председател

проф.д.и.н. Иван Георгиев (УНСС)

проф. д-р Искра Белева (Институт за икономически изследвания на БАН)

проф. д-р Христина Балабанова (УНСС)

проф. д-р Красимир Маринов (УНСС)

доц. д-р Димитър Благоев (УНСС)

Научен секретар: доц. д-р Ваня Лазарова 

   

ISSN (print): 1314-6556

ISSN (online): 2534-8965

   

Индексиране в 

EBSCO

Google Scholar

RePec

Simple Impact Factor: 0.11

Адрес на редакцията:
София 1700, Студентски град "Христо Ботев", УНСС, кабинет 3046

тел. (02) 8195-654, 
email: [email protected]

Към уважаемите читатели и автори на сп. “Икономически и социални алтернативи”

Списание „Икономически и социални ал­тернативи“ при УНСС приема само ори­гинални авторски разработки, които не са публикувани вече или не са подадени едно­временно за публикуване на друго място.

Редакцията извършва електронна про­верка за уникалност на представените за публикуване разработки.

Всеки автор при предаване на материала си трябва задължително да попълни онлайн формуляр „ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДАННИТЕ“. Без този формуляр няма да бъдат приемани материали.

https://forms.office.com/r/zLFPweMRfd 

Политика на списанието

Държавата и сегментацията на пазара на труда в България – какво разкриват резултатите от изпълнението на мярката 60/40?

Резюме

С избухването на COVID-19 България мобилизира значителен финан­сов ресурс за справяне с последствията на пандемията върху икономиката, пазара на труда и благосъстоянието на домакин­ствата. Мярката 60/40, по която рабо­тодатели от засегнати от пандемията сектори можеха да получат подкрепа за запазване на съществуващите работни места, се превърна във важен елемент на тези усилия. С бюджет от близо 2 млрд. лв., мярката подкрепи запазването на над 340 000 работни места. От изследова­телска гледна точка, обаче, остават не­достатъчно добре изяснени нейните соци­ални последствия, включително върху не­равенствата на пазара на труда. Насто­ящото изследване се опитва да допринесе за запълването на тази празнина, като по­ставя резултатите от изпълнението на мярката в контекста на проблема за сег­ментацията на труда. На базата анализ на свободно достъпни данни, публикувани от държавни институции, в статията са дискутирани някои дисбаланси, свързани с изпълнението на мярката 60/40, които биха могли да задълбочат неравенства­та на пазара на труда и разширят сег­мента на работните места с влошаваща се адекватност на заплащането. В тази връзка са идентифицирани области за бъ­дещи изследвания и възможни подобрения на подхода при изучаването на въздейст­вията от мярката. Също така, дискути­раните проблемни области хвърлят свет­лина върху някои аспекти относно ролята на държавата и публичните политики за оформянето на сегментацията на пазара на труда в България. 

The State and the Labour Market Segmentation in Bulgaria – What Do the Results of the Implementation of the 60/40 Measure Reveal?

Since the COVID-19 outbreak, Bulgaria has mobilized significant financial resources to overcome the consequences of the pandemic on the economy, labour market and household wellbeing. The 60/40 measure, under which employers from affected sectors can receive financial support to retain existing jobs, became a significant element of these efforts. With a budget of almost 2 billion BGN, the measure supported the retention of over 340 000 jobs. From a research point of view, however, its social impacts, including on labour market inequalities, remain insufficiently clear. This paper tries to contribute to the fulfillment of this gap by putting the results of the implementation of the 60/40 measure in the context of the problem about the labour market segmentation. Based on freely accessible data published by state institutions, the paper discusses the existence of some disbalances linked to the implementation of the 60/40 measure which could deepen the labour market inequalities and expand the segment of jobs with worsening wage adequacy. In that regard, areas of future research and possible improvements of the approach towards the study of the impacts of  the measure have been identified. Moreover, the discussed problem areas shed light on some aspects regarding the role of the state and public policies in shaping the labour market segmentation in Bulgaria.

Ключови думи

COVID-19, мярка 60/40, сегментация на пазара на труда, неравенства на пазара на труда, политика на пазара на труда
Свалете ISA.2022.4.10.pdf