Развитие на цивилизационната перспектива в социологическия анализ през последните десетилетия

Резюме

Статията е посветена на пре­осмислянето и преоткриването на „цивили­зацията“ и „цивилизациите“ като теоре­тична перспектива в съвременната социо­логическата наука. В по-широк исторически контекст се проследяват траекториите и допирните точки на взаимодействията на социалните науки с цивилизационното позна­ние, в рамките на които се е осъществило и самоопределянето на социологията, а така също конструирането и трансформирането на нейните изследователски програми. От­кроява се започналото след 70-те години на миналия век ново развитие на цивилизацион­ните измерения в социологическия анализ, което стъпва върху класическото наслед­ство на френската и германската школи, и се доразвива като алтернатива на едностран­ния „културен“ и „социален“ редукционизъм и детерминизъм в социологията. В статията се обръща внимание на важните приноси и оригиналните теоретични концепции на Ш. Айзенщат и Й. Арнасон, които имат широко международно признание, но са сравнително малко познати в България. Преодоляването на доминантата на културата като циви­лизационно образуващ фактор позволява на тези автори да разработят по-широки те­оретични и интерпретативни модели. Те са центрирани върху връзката между култура­та и другите сфери на социалния живот, в т.ч. със структурите на политическата и икономическата власт, и се разглеждат в конкретния времеви и пространствен кон­текст на съпътстващите ги междуциви­лизационни взаимодействия. Очертават се мястото и важността на цивилизационната проблематика в различни аналитични перс­пективи и теоретични направления, а така също възможностите, които тя предлага за изследване на съвременните процеси и поли­тически реалности.

Development of the Civilizational Perspective in Sociological Analysis in the Last Decades

The article is devoted to the rethinking and rediscovery of “civilization” and “civilizations” as a theoretical perspective in contemporary sociology. In a broader historical context, the trajectories and interactions of social sciences with the civilizational concept are traced, within which the self-determination of sociology has taken place, as well as the construction and transformation of its research programs. The new development of the civilizational dimensions in sociological analysis, which began after the 1970s, stands out, based on the classical sources of the French and German schools of thought, and further developed as an alternative to the one-sided “cultural” and “social” reductionism and determinism in sociology. The article draws attention to the important contributions and the original theoretical concepts of S.H. Eisenstadt and J.P. Arnason, which have wide international recognition, but are relatively little known in Bulgaria. Overcoming the dominance of culture as a civilization-forming factor allows these authors to develop broader theoretical and interpretive models. They are centered on the relationship between culture and other fields of social life, including the structures of political and economic power, and are considered in the specific temporal and spatial context of the accompanying intercivilizational encounters. The place and importance of the problems of civilizations in different analytical perspectives and theoretical directions are outlined, as well as the opportunities it offers for the study of contemporary processes and political realities.