Публични финанси, финансова система и финансово право

Резюме

Публични финанси, финансова система и финансово право

Новият Закон за публичните финанси (ЗПФ), в действие от 1 януари 2014 г., е предизвикателство както за финансово-икономическата, така и за финансовоправната теория. В теоретично-концептуален план законът поставя проблема за дефиниране на понятията „публични финанси” и „финансова система”. Този проблем е общ за икономическата и за правната теория. В контекста на закона финансовоправната наука трябва да преосмисли самото понятие за финансово право като позитивно право и стоящата в основата му правна концепция за финансите. Понятието „публични финанси” има съдържание, което принципно е идентично, съвпада със съдържанието на понятията „финансова система” и „финансовоправно регулиране”. Тъй като правото има решаваща, конститутивна роля за финансовата система (публичните финанси), критерият за очертаването є може да се формулира по следния начин: наличието и функционирането на нормативно уреден механизъм: 1) на властнически финансови правни отношения за набиране на приходи и извършване на разходи и 2) на прилагането на фискалните правила по ЗПФ, както и на взаимоотношения с държавния бюджет с цел приходно-разходна балансираност. Това е съвкупният, кумулативен критерий за определяне дали определени бюджети и парични фондове като приходно-разходни сметки принадлежат към публичните финанси (финансовата система). На основа- та на този критерий се прави изводът, че финансовата система обхваща следната група от компоненти като властнически организирани и балансирани от държавни органи с финансова компетентност приходно-разходни сметки: 1) държавният бюджет като централно звено, ядро на системата с интегративен характер; 2) общинските бюджети; 3) бюджетите на социалноосигурителните фондове, управлявани от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса; 4) автономните бюджети на Българската академия на науките, държавните висши училища, Българската телеграфна агенция, Българската национална телевизия и Българското национално радио; 5) сметките на средствата от Европейския съюз; 6) приходите и разходите на държавни предприятия и държавни фондове, за които специалните закони предвиждат властнически организирани, недоговорни приходи от типа на такси и вноски, както и балансирането на приходите и разходите чрез средства от държавния бюджет; 7) бюджетът на Българската народна банка; 8) приходите и разходите (бюджетът) на Фонда за гарантиране на влоговете в банките; 9) приходите и разходите (финансите) на политическите партии, които се балансират чрез нормативно установена и ежегодно предоставяна държавна субсидия.

Public Finance, Financial System and Financial Law

The new Public Finance Act in force since 2014 is a real challenge for financial economic theory and financial law theory as well. From a conceptual point of view the new legal regime raises the issue of defining such notions as “public finance” and “financial system”. The essence of the ‘public finance’ notion is in principle identical to the content of the financial system and the financial law regulation notions. Financial law science should reconsider the idea of the financial law as positive law and its underpinning legal concept of finance in the context of the new act. As the law has a decisive role for establishing the financial system (public finance) a criterion for delineating this system could be formulated as follows: Existent and functioning legal regime which frames: 1) financial legal relations of authority-subordination type for collecting receipts and carrying out spending, and 2) applying fiscal rules plus relations with the state budget aiming at receipts -expenditure balance. On the basis of the formulated criterion a conclusion has been drawn that the financial system is composed of a multitude of receipts-and-spending accounts which are organized and balanced through the powers (authority) of state bodies. The list of these accounts comprises: 1) the state budget as a central integrating core of the whole system; 2) the municipal budgets; 3) the budgets of social and health insurance funds; 4) the autonomous budgets of the Bulgarian Academy of Sciences, state owned universities, state owned broadcasting media and the Bulgarian Telegraph Agency; 5) the accounts for the EU funds; 6) the receipt-and-spending accounts of state owned enterprises and specially organized state funds which are balanced through the state budget; 7) the central bank budget; 8) the receipts and expenditures of the Deposit Insurance Fund; 9) the receipts and expenditures (budgets) of political parties which are balanced through the state budget.