Адаптиране на учебни програми във висшето икономическо образование към изискванията на международно признати професионални квалификации ? методология и ограничения

Резюме

Дискусиите по въпросите на образованието се свеждат все до едно – как да бъде повишено качеството. Успе­шен пример за повишаване на добавената стойност в професионалното образование (един, макар и условен измерител на ка­чеството в образованието) е последният изследователски проект на Финансово- счетоводния факултет при Университе­та за национално и световно стопанство – София. Той е насочен към актуализиране на учебни програми по отделни дисциплини, преподавани пред студентите от Факул­тета, с цел признаване на обучението им и на положените по време на образование­то им изпити при кандидатстване за при­добиване на квалификацията „дипломиран експерт-счетоводител” от Института на дипломираните експерт-счетоводители на Англия и Уелс (ICAEW) – една от най-ста­рите и към момента най-голямата профе­сионална организация на счетоводители в Европа. Ако не друго, то поне иновативният характер на тази инициатива предполага необходимостта от споделяне на опита, в т.ч.: проблеми, цели, методи, дейности и резултати. Настоящата статия предста­вя тези взаимосвързани елементи, като ги систематизира в обща методологична рамка за адаптиране на учебни програми във висшето икономическо образование към изискванията на международно призна­ти професионални квалификации. В това се състои и приносът на разработката към съществуващата литература. Изследването прилага хипотетико-де­дуктивния подход – разработването на методологичната рамка логически пред­шества реализацията на проекта, който е просто конкретна форма на приложение, специфична проверка на предварително раз­работения теоретичен модел. Дедуктивни­ят подход предпоставя следните две пре­димства. Първо, той позволява същностно осмисляне на постигнатите резултати и на някои техни ограничения, които очерта­ват насоки за бъдещи изследвания. Второ, подходът придава на разработената мето­дология универсален характер, който излиза извън рамките на частното и конкретното и я прави приложима в други инициативи от сходен характер. Статията завършва с об­общение на изводите и призив за по-ната­тъшни дискусии по проблемите на икономи­ческото образование.

Aligning Curriculum in Undergraduate Business Education to Integrate World’s Leading Professional Qualifications – Methodology and Limitations

The discussion on education-related issues in­variably addresses the question as to how the qual­ity of education should be improved. A successful example for adding value to professional education (a measure of education quality, though a condi­tional one) is the recent research project of the Faculty of Finance and Accounting at the University of National and World Economy – Sofia (Bulgaria). The project involves the aligning of syllabuses for the courses taught in the faculty with the modules of the chartered accountancy qualification of the Institute of Chartered Accountants of England and Wales (ICAEW). Its goal is to ensure the appropri­ate recognition of high-quality learning and assess­ment and the award of credits for prior learning (ex­emptions) for programmes in the University by one of the oldest and currently the largest organizations of professional accountants in Europe. The innovative character of this research proj­ect emphasizes the need to summarize the expe­rience acquired during the project’s implementa­tion, which includes but is not limited to: problems, objectives, methods, activities and results. This paper discusses that set of interrelated elements. The paper contributes to the existing literature by the novel idea to integrate these elements within a general methodological framework for aligning curricula in undergraduate business education with the requirements of world’s leading professional qualifications. While much of the discussion is ori­ented at the development of students at the under­graduate level in accounting, finance and financial control, in many aspects it is also applicable in a more general context of education and training. The paper applies deductive reasoning – project implementation is contingent on the proposed meth­odological framework. In other words, the project is just a test to apply the methodology and a specific attempt to verify the developed theoretical model. Deductive logic provides at least two valuable ad­vantages First, it enables the essential understand­ing of the project’s results and allows for reflections on the project’s limitations, giving some insights for future research. Second, that approach supports the universal character of the proposed methodol­ogy as well as its applicability in other initiatives of similar vein. The paper concludes with a brief sum­mary and a call for further discussion on the prob­lems of undergraduate business education.