Разширена таксономия и триизмерен интегрален модел на индивидуалния човешки капитал

Резюме

Съвременната икономика на знанието налага радикално преосмисляне на традиционната теория за човешкия капитал. Настоящото из- следване предлага разширена таксономия на индивидуалния човешки капитал чрез идентифицирането и систематизирането на над тридесет нови дискретни елемента, които определят индивидуалната и организационната производителност. Чрез критичен преглед на съществуващите модели (ОИСР, Индекса за човешки капитал на Световната банка, рамката на Къркпатрик) се аргументират ограниченията на класическите подходи при отчитане- то на некогнитивните, динамичните и ценностните измерения на човешкия капитал. Централният принос на труда е разработването на Триизмерен интегрален модел, който организира дискретните елементи по три взаимосвързани оси: Фундамент (Стабилност и етичен интегритет), Динамика (Растеж и самообновяване) и Изпълнение (Контекстуална реализация и адаптация). Моделът разглежда човешкия капитал не като статичен запас, а като динамично, мултипликативно портфолио, в което „меки“ атрибути – саморегулация, морално-етични качества, психо- логическа устойчивост и способност за отучване – функционират като критична инфраструктура, определяща дългосрочната жизнеспособност и възвръщаемост на техническите умения. Изследването въвежда иновативни концептуални елементи, включително способността за отучване, вярата във фикции и амбивалентните черти (като професионален скептицизъм, перфекционизъм и арогантност) като кон- текстуални модулатори с променлива икономическа стойност. Определени са четири критични конфигурации на капацитета и са предложени стратегически насоки за подбор, развитие и разпределение на таланти, базирани на конфигурационното напасване между индивидуалния профил и организационната среда.  

Extended Taxonomy and Three-dimensional Integral Model of Individual Human Capital

The contemporary knowledge economy requires a fundamental rethinking of traditional human capital theory. This study proposes a radical expansion of the concept by identifying and systematizing over thirty new discrete elements that influence individual and organizational productivity. Through a critical review of existing models (OECD, World Bank HCI, Kirkpatrick), the paper demonstrates the limitations of classical approaches in capturing non-cognitive, dynamic, and value-based dimensions of human capital. The central contribution is the development of a Three-Dimensional Integrated Model, which organizes the discrete elements along three interdependent axes: Foundation (Stability and ethical integrity), Dynamics (Growth and self-renewal), and Performance (Contextual realization and adaptation). The model treats human capital not as a static stock but as a dynamic, multiplicative portfolio in which “soft” attributes – such as selfregulation, moral-ethical qualities, psychological resilience, and the capacity for unlearning – serve as critical infrastructure that determines the long-term viability and returns of technical skills. The study introduces innovative conceptual elements, including the capacity for unlearning, belief in fictions, and ambivalent traits (e.g., professional skepticism, perfectionism, and arrogance) as contextual modulators with variable economic value. It further identifies four critical capacity configurations and provides strategic implications for talent selection, development, and allocation based on configurational fit between individual profiles and organizational roles.