Свръхтуризъм в градско пространство. Примерът на Рим

Резюме

Свръхтуризмът е явление, характерно за места, подложени на масов туризъм с изразено физическо и икономическо пренасищане. Неговото проявление е съпътствано от множество проблеми от социален, икономически и екологичен характер, поради което поставя все по-сложни въпроси в социално-икономическия и политическия дневен ред на много дестинации. По примера на Рим в настоящата статия посредством локален пространствен анализ се разкриват причините и последствията от свръхтуризма, установил се като тренд на масовия културен туризъм в градска среда. Отстоява се теза, че неолибералният модел на икономическо развитие стимулира масовизацията на туризма чрез непрекъснато увеличаване на свръхпредлагането и свръхпотреблението в рамките на свободен пазар, пронизан от дистрибуционни и комуникационни връзки в дигиталните платформи за резервация. Засегнати в тази връзка са пространствените изменения в морфологията на града, като „споделената икономика“, развивана на платформата „Airbnb“, и тенденцията на властване на „бързия туризъм“ с израждане на туристическото поведение и потребление. Поставен е акцент върху конкретни проблеми от свръхтуризма, като: социалната сегрегация на местното население; инфлацията в бизнеса с недвижимите имоти; комерсиализацията на културното наследство; екологичната деградация на градската среда; криминализирането на градската икономика. В заключителната част се лансират конкретни предложения за смекчаване на отрицателните последствия от проявлението на свръхтуризма с отстояване на „по-твърда“ намеса на държавата в икономическия живот (и сферата на туризма) и налагане на „социален праг“ за свободно пътуване към културни места.

Overtourism in Urban Space: A Case Study – Rome

Overtourism is a phenomenon characteristic of destinations that are subject to mass tourism, supported by apparent physical and economic saturation of the environment. Its occurrence is interlined by numerous social, economic, and environmental problems, thereby posing increasingly complex issues on the socio-economic and political agendas of many destinations. Adopting Rome as an example, the publication reveals the causes and consequences of overtourism employing a local spatial analysis, identifying it as a trend within mass cultural tourism in urban areas. A thesis is set that the neoliberal model of economic development encourages the massification of tourism through the continuous increase of oversupply and overconsumption within a free market permeated by distribution and communication channels via digital reservation platforms. Affected in this regard are spatial changes in the morphology of the city, such as the "sharing economy" developed on the "Airbnb" platform, and the trend of dominance of "fast tourism" with the degeneration of tourist behavior and consumption. The article highlights specific problems related to overtourism, such as social segregation of the local population; inflation in the real estate business; commercialization of cultural heritage; environmental degradation of the urban environment; and the criminalization of the urban economy. In the concluding section, concrete proposals are set forward to mitigate the negative consequences of overtourism, advocating for a "stricter" state intervention in the economic life (including the tourism sector) and the establishment of a "social threshold" for free travel to cultural sites.