Дигитални валути на централната банка (CBDC): Рискове, възможности, монетарна политика и социални последици

Резюме

Настоящата статия анализира архитектурните избори и икономическите последици от въвеждането на дигитални валути на централните банки (CBDC), с акцент върху проекта за дигитално евро. Изследването разглежда трите фундаментални стълба на дизайна – оперативна архитектура, технологична инфраструктура и метод на достъп, като показва, че хибридният (двустепенен) модел се очертава като предпочитан подход. Специално внимание е отделено на въздействието върху монетарната политика и рисковете от банкова дезинтермедиация. Анализът на технологичните и монетарни аспекти е пречупен през призмата на историята на икономическите теории (Смит, Хайек), в опит критично да се изследва преходът от децентрализирано пазарно знание към инструменти за алгоритмичен централизъм, търсейки пресечната точка на технологията като поддържащ елемент на динамичния баланс между индивидуалния стремеж и системната стабилност. По този начин статията поставя основната теза, че докато въвеждането на CBDC е наложителна стъпка за запазване на паричния суверенитет, тя е и рисково начинание, което чрез инструменти като лимити на наличността и нулева лихва трансформира парите от средство за свободна размяна в механизъм за социален контрол. Статията заключава, че технологичната еволюция на финансовата система носи риска от социална деволюция, подменяйки пазарната автономия с „видимата ръка“ на дигиталния меркантилизъм и алгоритмичния детерминизъм.

Central Bank Digital Currencies (CBDC): Risks, Opportunities, Monetary Policy, and Social Implications

This paper analyzes the architectural choices and economic implications of introducing Central Bank Digital Currencies (CBDC), focusing on the Digital Euro project. The study examines the three fundamental design pillars – operational architecture, technological infrastructure, and access method – demonstrating that the hybrid (two-tier) model is emerging as the preferred approach. Special attention is paid to the impact on monetary policy and the risks of banking disintermediation. By viewing the analysis through the lens of the history of economic thought (Smith, Hayek), the article critically investigates the transition from decentralized market knowledge to instruments of algorithmic centralism, while seeking the junction point of technology as a supporting element of the dynamic balance between individual pursuit and systemic stability. The primary thesis is that while the introduction of CBDCs is an imperative step toward preserving monetary sovereignty, it is also a risky endeavor that, through tools such as holding limits and zero remuneration, transforms money from a medium of free exchange into a mechanism for social control. The article concludes that the technological evolution of the financial system carries the risk of social devolution, replacing market autonomy with the "visible hand" of digital mercantilism and algorithmic determinism.