Резюме

Присъединяването на стра­ни от Централна и Източна Европа към Еврозоната между 2007 и 2015 г. раз­крива разнообразни икономически тра­ектории. Анализът на три индикатора – инфлация, преки чуждестранни инвес­тиции и дял на неформалната икономи­ка, показва, че ефектите от приема­нето на еврото не са еднозначни. До­като при някои държави се наблюдава стабилизиране и подобрение, при дру­ги се регистрират колебания или дори неблагоприятни тенденции. Различия­та подчертават ключовата роля на въ­трешната институционална среда, со­циалния контекст, икономическата по­литика и глобалните кризи. Наблюдени­ята могат да послужат като ориентир за България, чиято валутна интеграция предстои през 2026 г., и целят да на­помнят, че валутата само по себе си няма как да доведе до ползи, ако липсва институционална последователност, прозрачност и капацитет за справяне със структурните предизвикателства.

Currency Integration Effects in CEE Countries: Between Economic Dynamics and Institutional Readiness

The accession of Central and Eastern European countries to the Eurozone between 2007 and 2015 reveals diverse economic trajectories. An analysis of three indicators – inflation, foreign direct investment, and the share of the informal economy, reveals that the effects of adopting the euro are not uniform. While some countries have seen stabilization and improvement, others have experienced fluctuations or even unfavourable trends. The differences highlight the key role of the national institutional framework, social context, economic policy and global crises. These observations might provide a benchmark for expectations for Bulgaria, whose currency integration is scheduled for 2026, and aim to remind us that currency alone cannot bring benefits if there is no institutional consistency, transparency of governance, and capacity to address structural challenges.