Резюме

Настоящата статия продъл­жава дебата за последната финансова кри­за и уроците, които икономистите трябва да прочетат от нея. Представеният модел съдържа в себе си компоненти както на традиционните, така и на по-съвременни­те модели на финансовите кризи. Предизви­кателство за автора е анализът на финан­совите кризи през призмата на теорията на неравновесието, която спечели много последователи през последните години. Дебалансиращ фактор в този сценарий на пазарното неравновесие е финансовият сектор. Следвайки класическата дихото­мия, реалният сектор определя икономиче­ското развитие, а финансовият сектор се приспособява към равновесното състояние. По време на това приспособяване финансо­вият сектор все пак може да функционира независимо от реалния. Открит остава въпросът доколко надеждни са традицион­ните икономически модели в анализите на финансовите кризи.

Financial Crisis in Terms of the Market Disequilibrium

This article continues the debate on the re­cent financial crisis and the lessons that econo­mists should read from it. The model presented summarizes in itself as some of the traditional and more modern models of financial crises. A challenge for the author is the analysis of the financial crises in terms of the theory of disequi­librium, which won many adherents during the last years. Disturbing factor in this design of dis­equilibrium is the financial sector. Following the classical dichotomy, the real sector determines the economic development, and the financial sector is adjusted toward the equilibrium. During this adjustment the financial sector can develop independently of real sector. The question about reliability of the conventional economic models in analyses of financial crises remains open.