За ролята на нормативните съждения в икономическата наука

Резюме

В статията се изследва взаимовръзката между позитивните и нормативните съставки на икономическата теория. В началото са представени изходни постановки на философията на науката, които се отнасят за основни характеристики на позитивните и нормативните съждения. В позитивното мислене се разграничават емпиричните от теоретичните съждения, а в нормативното – характеризиращите (методологическите) от ценностните съждения. Специално внимание се отделя на ролята на методологическите норми при формирането на позитивните теории. Във втория параграф са представени възприетите от повечето икономисти принципи на методологическия инструментализъм и на методологическия индивидуализъм. Те осигуряват логическа обосновка на постулата за рационалността – най-важната съставка на твърдото ядро на неокласическата изследователска програма. Третият параграф е посветен на нормативната икономическа теория, която е представена чрез икономиката на благосъстоянието. Основният методологически проблем, с който се сблъскват работещите в това направление, е сравняването на полезностите за различни индивиди и тяхното агрегиране. Критерият на Парето не е задоволително решение, защото е ирелевантен към разпределението на ползите, от което следва, че са необходими допълнителни критерии за обществено благополучие. Теорията на социалния избор твърди, че, ако индивидуалните предпочитания са твърде различни, би било много трудно да се премине от индивидуалното ниво на полезност към нивото на обществена полезност при конструиране на функция на социалното благосъстояние. Теорията на обществения избор е фокусирана върху процедурите за вземане на политически решения и върху подбора на институции, които позволяват по-лесно постигане на съгласие между избирателите. Заключението е, че когато отчитаме различните аспекти на нормативния кон- текст, трудно можем да приемем дихотомията позитивно – нормативно, тъй като прилагането й води до рязко снижаване на полезността, която носи икономическата наука във връзка с решаването на практически задачи, включително предлагането на принципи на икономическа политика.  

The Role of Normative Judgments in  Economic Science

The article explores the relationship between  positive and normative components of economic theory. In the beginning interpretations of  philosophy of science of the positive and normative  judgments are presented and how they relate  to scientific knowledge. In positive thinking we  distinguish empirical from theoretical reasoning,  and in normative - characteristic (methodological)  from value judgments. Special attention is paid  to the role of the methodological norms for  the formation of positive theories. The second  paragraph presents accepted by most economists  principles of methodological instrumentalism and  methodological individualism. They provide the  logical reasoning of the postulate of rationality -  the most important component of the core of the  neoclassical research program. The third paragraph  is devoted to the normative economic theory,  presented by the welfare economics. The main  methodological problem faced by the ones that are  working in this branch of the economic science is  to compare the usefulness of different individuals  and their aggregation. The Pareto criterion is not  a satisfactory solution because it is irrelevant to  the distribution of benefits consequently additional  criteria for social welfare are needed. Theory of  social choice warns that if individual preferences  are quite different, it would be very difficult to  move from the individual level of utility to the level  of social welfare in the construction of a social  welfare function. Public choice theory focuses on  procedures for political decision making on the  selection of institutions that allow easier consensus  among voters. In the end it is concluded that taking  into account various aspects of the regulatory  context is difficult to accept the dichotomy positive -  normative, as the result of its implementation can  lead to a sharp reduction in utility that economics  brings in relation to the solution of practical tasks,  including the supply of principles of economic policy.