Резюме

Изследването на икономиката "в сянка" със сигурност е едно от най-сериозните методологически предизвикателства. Конструирането на релевантна, успешно работеща методология за измерване на същността, формите, проявленията, обхвата и моделите на сивата икономика се оказва сложна и многоаспектна изследователска дейност. Настоящата статия описва опита на един от българските екипи, работещи в областта на измерването на нерегистрираните икономически дейности. Статията разкрива методологическите подходи, инструменти и техники за изследване на образа на сивата икономика сред работодателите от България. Изследването е проведено в рамките на проекта "Ограничаване и превенция на неформалната икономика", изпълняван от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2007 - 2013, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз и Република България. В статията се прави разграничение между множеството понятия, с които се описват нерегистрираните икономически

дейности, и се предлага собствена дефиниция за явлението "сива икономика". На тази основа е разработена система от емпирични индикатори и инструментариум за изследване образа на сивата икономика сред работодателите в България. Резултатите от изследването са представени в синтезиран вид, като акцентите са поставени върху съществено важните от социологическа гледна точка проблеми. Разгледани са доминиращите оценки и представи на работодателите за сивата икономика като явление, идентифицирани са тенденциите в обхвата и проявлението на сивите практики. Специално внимание е отделено на мотивите на работодателите за работа в сивия сектор и на изясняване ролята на държавата като регулатор на. дейността на икономическите субекти, в частност за ограничаването на сивия сектор в националната икономика