Резюме

Сивата икономика е устойчив и характерен феномен за икономиката на Източна Европа. Статията си поставя за цел изучаването на сивия сектор в ня­колко страни – България, Гърция, Румъния и Хърватия, като представя непубликува­ни данни за възприеманите му проявления от гледна точка на търсенето и на пред­лагането. Използваните изходни данни са от анкетно проучване на Евробарометър от 2019. Информацията, която дават те, е актуална и значима за изследването на сивата икономика, поради относител­но постоянното поведение на икономи­ческите агенти и липсата на аналог на подобно скорошно проучване, което раз­глежда неформалната дейност в подобни детайли и позволява сравнителен анализ с други европейски страни. Разгледано е декларираното поведение от респонден­тите, като с помощта на статистиче­ски тестове са установени определени статистически значими разлики в сред­ните стойности на четирите страни по отношение на извършването на платени недекларирани дейности и закупуването на блага от сивия сектор. В изследване­то са посочени най-силно засегнатите сектори от недекларирани дейности – в България това е строителството. Ана­лизирани са причините за участие в си­вия сектор от страна на търсенето и на предлагането. Резултатите разкриват прагматизма на българските респонден­ти в сравнение с мотивацията на рес­пондентите в останалите три страни. Посочени са и най-разпространените платени недекларирани дейности, както и най-често закупуваните стоки и услуги от сивия сектор. Материалът надграж­да натрупаното към момента знание по темата и предоставя отправна точка за прецизирането на политики за борба със сивия сектор.

Perceived Manifestations of Shadow Economy in Bulgaria, Greece, Romania and Croatia According to a Eurobarometer Survey

Shadow economy is a persistent and characteristic phenomenon of the economy of Eastern Europe. The article aims to study the shadow sector in several countries – Bulgaria, Greece, Romania and Croatia, presenting unpublished data on its perceived manifestations from the point of view of demand and supply. The data used is from a Eurobarometer survey conducted in 2019. The information provided is up-to-date and relevant to the study of shadow economy, due to the relatively constant behavior of economic agents and the lack of analogous recent survey that examines informal activity in such details, allowing comparative analysis with other European countries. The declared behavior of the respondents is examined and statistical tests are employed to indicate statistically significant differences between the mean values of the four countries regarding the performed paid undeclared activities and the purchase of goods from the shadow sector. The research specifies the sectors most affected by undeclared activities – in Bulgaria this is construction. The reasons for participation in the shadow economy from the supply and demand side are analyzed. The results reveal the pragmatism of Bulgarian respondents in comparison to the motivation of respondents in the other three countries. The most common paid undeclared activities are also indicated, as well as the most frequently purchased goods and services from the shadow sector. The material builds on the current knowledge on the subject and provides a starting point for the refinement of policies to combat shadow economy.