Елити, демокрация и благоденствие
Автор: Светослав Ставрев
Резюме
В статията се разглежда взаиимовръзката между благоденствието, като интегрален оценител за качество на живота, разбирано като широко достъпна възможност за потребление на набор от материални (осигуряващи благополучие) и нематериални (осигуряващи „благополучие на душата”, както би се изразил Епикур) блага и управлението. Освен благоденствие, се нуждаем и от добро управление. А кой ни управлява? Теорията на управление или мениджмънтът има определен отговор, на който държи безусловно – това са мениджърите или професионалните управляващи. Теоретиците на политическата демокрация, за които суверен е народът и той може временно да делегира част от своите правомощия на посочени от него избраници – политици. Социолози и социални психолози предпочитат да виждат автентичните управляващи в обществата в лидерите и/или елитите, които може да имат, а може и да нямат нищо общо с мениджъри и политици.
Elites, Democracy and Welfare
The article examines the relationship between welfare, as an integral estimator of quality of life, understood as a widely available opportunity to consume a set of material (providing welfare) and non-material (providing "welfare of the soul", as Epicurus would say) goods, and governance. Apart from welfare, we also need good governance. And who rules us? The theory of management or management has a certain answer to which it holds unconditionally - these are managers or professional managers. The theoreticians of political democracy, for whom the people are sovereign and they can temporarily delegate part of their powers to elected officials named by them - politicians. Sociologists and social psychologists prefer to see the authentic rulers of societies in leaders and/or elites, who may or may not have anything to do with managers and politicians.