Най-новият брой
Том
27
година
2021
Брой
4

Архив

Архив на
сп. "Икономически алтернативи"

 

Главен редактор:
проф. д-р Тодор Калоянов

Редакционна колегия:
проф. д-р Тодор Калоянов (УНСС) - председател

проф.д.и.н. Иван Георгиев (УНСС)

проф. д-р Благой Колев (УНСС)

проф. д-р Искра Белева
(Институт за икономически изследвания на БАН)

проф. д-р Христина Балабанова (УНСС)

проф. д-р Красимир Маринов (УНСС)

доц. д-р Димитър Благоев (УНСС)

Научен секретар: доц. д-р Ваня Лазарова 

   

ISSN (print): 1314-6556

ISSN (online): 2534-8965

   

Индексиране в 

EBSCO

Google Scholar

RePec

Simple Impact Factor: 0.11

Адрес на редакцията:
София 1700, Студентски град "Христо Ботев", УНСС, кабинет 3046

тел. (02) 8195-654, 
email: esalt@unwe.bg

Към уважаемите читатели и автори на сп. “Икономически и социални алтернативи”

Списание „Икономически и социални ал­тернативи“ при УНСС приема само ори­гинални авторски разработки, които не са публикувани вече или не са подадени едно­временно за публикуване на друго място.

Редакцията извършва електронна про­верка за уникалност на представените за публикуване разработки.

Политика на списанието

Еволюцията в моделите на публичното управление: от административно-бюрократичния мениджмънт до хибридната концепция и политика за добро управление (Част I)

Резюме

Дълги години в публичното управление доминираше разработената от М. Вебер административно-бюрократична система. Сериозните критики към нейната неефективност доведоха през 80-те години на миналия век до появата на концепцията за нов мениджмънт в публично то управление. Тя изведе ефективността като определящ принцип във воденето на публичните политики. За тази цел бяха приложени пазарно ориентирани решения, както и подходи и методи на управление, заимствани от зрелите корпорации, като стратегическо и бизнес планиране. Като следствие, публичните политики повишиха значително своята ефективност. Новият мениджмънт обаче пренебрегна социална та справедливост, което породи обществено недоволство. Появиха се научни критики и нови възгледи и парадигми за промени в управлението на публичните дейности. Те бяха изведени от политиките и практиките на много страни, поради което бяха синтезирани и представени като съвкупност от принципи в концепцията за добро управление. Тя има хибриден характер, защото към приетите принципи за върховенство на закона, ефективност и ефикасност се прибавиха нови, социално значими принципи като прозрачност, отвореност, електронни комуникации. Концепцията има нормативен характер, защото принципите сe разглеждат и като ръководни ориентири, които страните трябва да следват в публичното си управление. България възприе принципите на добро то управление с интегрирането в ЕС. Това става чрез прилагане на европейските директиви и регламенти за хармонизиране на публичните политики. В изследването се анализира приложението на следни те принципи: устойчивост и дългосрочна ориентация в развитието, ефективност и ефикасност, отчетност и прозрачност и проявление на принципите на местно ниво. В заключение се прави изводът, че публичното управление в България следва принципите на доброто управление, но се наблюдават много отклонения и изкривявания в тяхното приложение. Необходими са още политическа ангажираност, законодателни промени и институционални усилия, за да се постигне по-високо равни ще на добро управление.

Evolution in Public Governance Models: From Administrative Management to the Hybrid and Normative Concept of Good Governance (Part I)

The administrative-bureaucratic system developed by M. Weber dominated for many years in public governance. Serious criticisms of its inefficiency led to the emergence of an alternative concept called new public management in the 1980s. The new model introduced market-oriented solutions, as well as corporate management tools and approaches such as strategic and business planning. As a result, the new public management increased the efficiency of public governance. However, it created public discontent due to ignoring the criteria of social justice. With globalization and technological change, new views and paradigms emerged, which have been derived from the practices of many countries and crystalize in the concept of good governance. It is a hybrid concept because new socially significant principles such as openness, transparency and digital communication have been added to accepted principles like rule of law, efficiency and effectiveness. It is also a normative concept because the principles are treated as guiding rules, which countries have to follow in their public governance. Bulgaria adopts the principles of good governance along with its EU membership. That occurred with harmonization of public policies. The study makes a review on the application of the following principles of good governance: sustainability and long-term orientation in development, effectiveness and efficiency, accountability and transparency and the adoption of these principles at local level. The general evaluation: Bulgaria follows and applies in great extent the principles of good governance, but in the reality, there are numerous deviations, delays and negligence, which lead to their partial implementation. The country needs more political commitment, regulatory changes and institutional efforts to reach better levels of good governance.

Ключови думи

new public management, Neo-Weberian state, principles of good governance, administrative-bureaucratic model, digital era of public governance, concept of good governance, good governance in Bulgaria
Свалете ISA.2021.4.09.pdf