Резюме

Настоящата статия приема за даденост това, което учените от другите области на науката са установили по отно­шение на климатичните промени. Обект на анализ е начинът, по който политиците реа­гират на предизвикателствата, които кли­матичните промени поставят. Работната хипотеза е, че високата цена на борбата с климатичните промени води до конкурент­ни предимства и съответно икономически ползи за държавите, които избират да игно­рират проблема. Затова политици, които са фокусирани върху оставането си на власт, предпочитат краткосрочните ползи пред дългосрочните рискове. Това поставя дър­жавите на практика в затворническа диле­ма по отношение на климатичните промени – цената на сътрудничеството е по-висока от цената на едностранчивото и конфлик­тно поведение. Изводът е, че именно струк­турата на системата на международните отношения – анархичността на системата и липсата на висша власт над държавите, която да ги принуди към отговорно поведе­ние, е основната пречка пред координирана политика по климатичните промени. Затова се прави допускането, че именно климатич­ните промени ще са този фактор, който в бъдеще ще доведе до радикална промяна в международната система и създаването на механизми за глобално управление.

Climate Change and Global Governance

The article takes for granted the conclusions of natural sciences about climate change. It rather examines how politicians react to the challenges of global warming. It assumes that the high cost of fighting climate change creates comparative advantages and real gains for countries that opt to ignore the problem. This creates powerful incentives for politicians to focus on the short-term gains from defecting instead of on the long-term risks. Therefore, countries are confronted with a prisoner’s dilemma about climate change – the cost of cooperation is higher than the cost of defecting. The conclusion is that the structure of the international system – its anarchy – is the main obstacle to finding a lasting solution to climate change. The resulting assumption is that climate change may prove to be the deciding factor for a radical change in the international system and the creation of working mechanisms for global governance.