Аристотел и потенциалът на една статусна теория на размяната

Резюме

Статията съпоставя Ари­стотеловия възглед за разменното отно­шение и модерните икономически теории (класическа и неокласическа, ортодоксна и хетеродоксна). Анализират се различни тълкувания на реципрочната размяна у Аристотел. Предложена е и нова интер­претация. Обосновава се тезата, че ан­тичният мислител е формулирал принципа на една статусна теория за размяната, според която пазарните субекти прите­жават различни по качество и количество ресурси, последните съответно обуславят различен статус, който на свой ред съ­ществено детерминира икономическия им резултат. Авторът приема също, че този принцип е валиден не само за античното общество, но и за всяка пазарна икономи­ка, включително капиталистическата. По този начин Аристотел всъщност полага обща основа на икономическия и социоло­гическия анализ.

Aristotle and the Capacity of a Status-theory of Exchange

The paper compares Aristotle’s view on ex­change relationship with modern economic the­ories (classical and neoclassical, orthodox and heterodox). Various interpretations of reciprocal exchange in Aristotle are analyzed, and a new reading of it is presented. The view is ground­ed that the ancient philosopher has formulated the principle of a status-theory of exchange according to which market subjects own vari­ous resources in quantity and quality. The latter respectively determine a different status which in its turn controls their economic results. The author also thinks that this principle is valid not only for the ancient society but also for every market economy including capitalist one. By this principle, in fact, Aristotle establishes a common ground of economic and sociological analysis.