Проф. Стефан Бобчев и Бенджамин Франклин – среща на идеи в изложба за Българското възраждане

Едва 21-годишен, той превежда и издава труда на френския историк М. Мине „Животът на Франклин“, отпечатан през 1874 г. с разрешението на Царското министерство на просвещението в Цариград. Изданието получава положителни отзиви в революционната българска преса и е сред ранните свидетелства за задълбочения интерес на българската интелигенция към личността и идеите на Франклин. Този принос намира място в изложбата „Бенджамин Франклин и Българското възраждане“, която беше открита в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и скоро ще гостува и в УНСС.

Факсимиле от книгата, която се съхранява в Националната библиотека, и портрет на С. Бобчев

През 1728 г. Б. Франклин открива във Филаделфия печатница, а след нея книжарница и първата в Америка обществена библиотека. Между 1732 - 1758 всяка година той издава в около 10 хиляди бройки „Алманах на бедния Ричард“. Това е нещо като календар и освен информация за слънчеви затъмнения и други практични съвети, включва и много поучителни афоризми. Близо 100 години по-късно Гаврил Кръстевич, български общественик и администратор, адаптира Алманаха и го превръща в „Мъдростта на добрия Ричард“ (1837 г.), който е един от първите текстове, свидетелстващи за влиянието на Бенджамин Франклин върху българската култура. По-късно Петко Славейков също създава свое произведение – „Сиромах Богдан и неговите мъдри мисли“, (1867 г.), провокирано от популярността на Франклин. Постепенно интересът се увеличава и произведенията на Франклин са превеждани, адаптирани и обсъждани от българските интелектуалци, издават се негови автобиографии и той става много популярна личност. Неговите мисли намират място и на страниците на списанията „Любословие“ и „Български книжици“ и в детските буквари.