Кръгла маса „Борба с езика на омразата – залог за сигурно и стабилно общество“

Удоволствие е за мен да ви поздравя от името на ректора на УНСС проф. д.ик.н. Стати Статев за участието ви в кръглата маса „Борба с езика на омразата – залог за сигурно и стабилно общество“, каза проф. д-р Валентин Гоев, зам.-ректор по научноизследователската дейност, при откриването на форума. Приветствам организаторите – катедра „Национална и регионална сигурност“ и район „Студентски“, за темата на кръглата маса, защото езикът на омразата е недопустим в днешно време. Той не бива да се използва нито от политиците, нито в академичните среди. Сега всеки има свободата да се изказва публично, да пише, информацията лесно се разпространява през електронните медии и ако ние нямаме вътрешната нагласа да бъдем толерантни, възможността от лоши последствия е огромна. При нас в УНСС да бъдеш толерантен е естествено, но извън академичните среди нещата са много по-различни и много по-агресивни, посочи проф. Гоев.

Проф. Валентин Гоев и кметът на София г-жа Йорданка Фандъкова дават старт на кръглата маса

В кръглата маса участваха ректорите на МГУ проф. д-р инж. Любен Тотев, председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Р България, на НСА проф. д-р Пенчо Гешев, на ХТМУ проф. д-р Митко Георгиев и на ЛТУ проф. д-р Иван Илиев, г-жа Яна Вангелова, председател на Националното представителство на студентските съвети, Кристиян Маджуров, председател на Студентския съвет при УНСС, представители на Столичната община, на Министерството на правосъдието, МВР и МВнР, директорите на детските градини и училищата от район „Студентски“, преподаватели и студенти от нашия университет.

Комисар Явор Колев, началник отдел „Компютърни престъпления“ в ГДБОП – МВР (първият от ляво надясно)

Проблемът с езика на омразата е свързан с националната сигурност, затова ние приехме да бъдем домакин на кръглата маса. Според мен с него са свързани няколко други езици. Първият от тях е езикът на образованието, който е продукт на цялото общество, затова на форума са поканени директорите на детски градини и училища от район „Студентски“. Вторият е езикът на възпитанието. Когато в семейството се говори на езика на омразата, той се предава и на децата. Следва езикът на медиите. Дали заради пазарни дялове или заради повече сензационност той често се използва от средствата за масово осведомяване, заяви проф. Димитър Димитров. Според него една погрешна дума или грешна интерпретация може да доведе до омраза. Езикът на престъпленията за съжаление си пробива път и у нас. Езикът на наказанията – получава ли се адекватна присъда за извършено престъпление. Ако той бъде пренебрегнат, ще стигнем до примера с бивша Югославия, разтърсена от войни между бившите югорепублики. Ще завърша с езика на справедливостта – намираме ли добър подход да бъде разрешен определен проблем, попита проф. Димитров.

Г-н Димитър Дилчев отбеляза, че правото на свободно изразяване не е безусловно, особено когато засяга правата на други хора. Много е тънка границата между свободата на словото, правото на изказ и това да използваш реч на ненавистта. Тази граница определя кой от нас се държи зряло и кой не. Толерантността е мерило и доколко едно общество е узряло за демокрация, каза г-н Дилчев.

Омразата е пряко свързана с националната сигурност, отбеляза зам.-министърът на външните работи Георг Георгиев. Едва ли някой си е представял, че в страни като Германия, Белгия и Франция ще се вихрят националистически страсти посочи г-н Георгиев и напомни как България е спасила своите евреи през Втората световна война.

Кръглата маса завърши с дискусия.

В Голямата конферентна зала