Президентът Румен Радев в УНСС: Желая високи амбиции, вяра и сили за тяхното постигане

УНСС и президентът Румен Радев ще работят университетът да стане център на академия по европеистика. За инициативата ще отговаря вицепрезидентът Илияна Йотова, а стартът й ще бъде през май с различни мероприятия и форуми, които ще съберат идеите на младите хора за бъдещето на Европейския съюз и за това как те си представят България в ЕС. Вижданията на младите хора за бъдещето им след 15 и повече години са важни и ценни. Това обяви ректорът на УНСС проф. д.ик.н. Стати Статев при откриването на 15-ото издание на Младежкия икономически форум (МИФ) на тема „Икономически и външнополитически предизвикателства пред България 2018“, организиран от Студентския съвет. Патрони на събитието са президентът Румен Радев и ректорът проф. Стати Статев. 

Гости на форума, който бе открит от Кристиян Маджуров, председател на Студентския съвет, бяха студенти, преподаватели, посланици и др.

Кристиян Маджуров

Препълнената аула „Максима“

Началото на младежкия форум започна с химните на България, на ЕС и Gaudeamus igitur

Проф. Статев благодари на президента Радев, че е приел поканата да бъде патрон и активен участник в МИФ в най-голямото висше училище в България и най-големия бизнес университет в Югоизточна Европа. Самият факт, че този форум се провежда за 15-ти път, показва неговата жизнеспособност. Той се превърна в академична традиция и територия за професионален обмен на виждания, идеи, аргументирана дискусия и срещи между нашите студенти и представители на властта, допълни проф. Статев.

Ректорът подари на президента реплика на паметника на основателя и първи ректор на УНСС проф. Стефан Бобчев (на снимката долу).

Необходим е дебат, в който да се предлагат теми и да се отстояват позиции, дебат, в който  да се търсят национални решения. Още по-важното е в него да се включват младите, защото  те ще осъществят идеите и ще понасят последствията от тези идеи. Поздравления за вашата прекрасна инициатива, заяви президентът Румен Радев в началото на 40-минутната си лекция на тема „Социално-икономическо развитие на България – предизвикателства и перспективи“. Икономиката е неразривно свързана с политиката, защото нито една икономика не може да издържи, ако няма подкрепата на изпълнителната и законодателната власт. А успехът на всяка икономика се отчита с ползите, които тя носи за обществото, заяви президентът. Според него, за да е успешна една политика, трябва да се отговори на три въпроса – къде сме ние, какви цели се поставят и къде искаме да отидем, какви са приоритетите и как ще се изпълнят.

Ако сравним България отпреди 20-30 г., ще открием редица успехи – изработена бе демократична конституция, извървян бе пътят от планова към пазарна икономика, бе извършена приватизация, България бе приета в ЕС и НАТО, в редица области законодателството се хармонизира с европейското, усвоиха се европейски средства. Но България все по-устойчиво заема последните места в класациите по смъртност, емиграция на младо и трудоспособно население, обезлюдяване на цели региони. Страната ни е най-бедната държава в Европа, каза президентът. Като причини за това той посочи варварската приватизация, наложилата се в годините структура на икономиката, чийто челни места заемат сектори с ниска добавена стойност и ниско заплащане, както и в дела на сивата икономика. Президентът бе категоричен, че парламентът трябва да се подкрепя, но не и безкритично заради честите и хаотични промени в българското законодателство, което води до непредвидимост, а в съчетание с липсата на контрол, действа зле върху бизнес средата. Общественото обсъждане трябва да предхожда законодателния процес. Не по-малко важно е да се разделим с традицията управленските решения да се вземат непрозрачно и да се харчат публични средства на тъмно. Крайно време е да включим прожекторите, призова държавният глава.

Студентите

Необходимостта от повече светлина бе акцент и при отговора на втория въпрос – накъде вървим. Според Радев приоритетите са да се изкоренят бедността и мизерията, да се справим с демографската катастрофа, да се спре обезлюдяването, държавната политика по отношение на българите в чужбина да е създаването на такава икономическа среда, че да имат стимул да се върнат в България. Всичко това значи висок икономически растеж с висока добавена стойност и акцент върху конкурентоспособността. Държавният глава цитира предсмъртните думи на Гьоте: „Светлина, повече светлина“. България прилича на строителна площадка, но не знаем кой строи, защото е тъмно, каза Радев.

Отговорът на въпроса как да се осъществят промените президентът вижда в адекватното, качествено образование и култура, познаване на новите технологии, друг поглед за развитието на България и света, както и други идеи за бъдещето. Хората, които могат да осъществят това, са младите, заяви президентът. Той сподели и вижданията си за висшето образование – единият модел е на преподаване, запаметяване и възпроизвеждане, а другият, печелившият, е стимулиране на стратегическо мислене, развитие на лидерски качества и умения на самообучение след завършване на университета.

След лекцията студентите зададоха въпроси на Румен Радев за влизането на България в еврозоната, кохезионната политика, позицията му за военните удари в Сирия и възможността за създаване на президентска партия (на снимките долу).

Президентът прочете своето послание в Златната книга на УНСС: „Успехът е там, където има здрава традиция, трезва преценка на настоящето и уверен поглед в бъдещето, основан на знанието. Желая високи амбиции, вяра и сили за тяхното постигане“.

От името на Студентския съвет Кристиян Маджуров връчи почетен плакет на МИФ на президента Румен Радев и на ректора на УНСС проф. Стати Статев (на снимката долу).

Президентът и ректорът поднесоха цветя на паметника на проф. Стефан Бобчев и се снимаха със студенти