Университетски център за мобилност на студенти и преподаватели

Обновено: вторник, 10 юли 2018 15:26

Тодор Василев, бакалавър, специалност Бизнес информатика и комуникации, летен семестър 2017-2018 г. в Политехнически институт Кавадо и Аве - Барселош, Португалия.

Моето приключение с програмата започна с доста колебания при записването за нея, тъй като разполагах с оскъдна информация, но в крайна сметка заминах. Градчето, в което бях, беше малко. Човек можеше да преброи Еразъм студентите на пръсти, което изобщо не ми попречи да се чувствам добре и да си изкарам страхотно. Даже беше по-добре, защото имах възможност да се запозная и с повече местни, а не да стоя в Еразъм общността.

Лекциите бяха на португалски. Преподавателите преподаваха един час на португалски и за 10 мин ми обясняваха материала на английски. Принуден от обстоятелствата, записан вече да учи начално ниво на езика, развих моя португалски.

Ако не беше Еразъм програмата нямаше как да уча предмети като Анимация на персонажи, до който исках много да се докосна в България, или като програмиране със C++, което нямаше как да науча в УНСС. Също така имаше предмет, който надграждаше знания и трябваше да прочета и науча нещата, които щях да уча цял семестър в УНСС, чак след това да започна да уча за него. В крайна сметка дори бях по-добър от повечето португалци.

Имаше време и за културно обогатяване. Използвах всяка възможност да пътувам и да разглеждам страната, а и съседните й държави. Започнах с малките селца още на втория ден, после големите градове в областта като Порто и Брага. След това даже във великденската ваканция имах възможността да отида до Мароко с голяма група студенти. Там имаше както хора от екзотични страни като Колумбия, Куба, Мексико и Бразилия така и от цяла Европа. Спомогна ми да разширя приятелските ми връзки по целия свят. Дори, когато се разхождах из Португалия, във всеки град имах приятел, който да ме разведе и да ме настани.

santiagoо.jpg   fatima.jpg  most-western-point-mauricio.jpg maroko.jpg

След Мароко имах време да направя и пътешествието Камино. Само бях чел и гледал филми. Слушах от приятели многобройни истории. Още преди да отида в Португалия знаех, че ще го направя. Започнах от моя град, който всъщност е много важна точка по пътя. Беше истинско приключение, защото видях както малките селца и полянки из Португалия и Испания, така и големи градове. Запознах се с още повече хора от различни държави. Направих приятелства за цял живот.

Останах напълно доволен от мобилността ми по Еразъм. Бих я препоръчал с две ръце. Както виждате думата „приятелство“ присъства няколко пъти в текста. Да, това според мен е най-важното. Връзките с хората, които остават завинаги.

Once Erasmus, always Erasmus!