проф. д-р Светла Тошкова ръководител на катедра „Политическа икономия

Създаването на катедрата и специалността  

Преди повече от година в УНСС беше създадена катедрата Политическа икономия и специалността Политическа икономия. Гордост за нас е, че това е единствена по рода си катедра и специалност във висшите училища у нас. Идеята, вдъхновението и реализацията на катедрата като нова структурна единица в състава на Общоикономическия факултет на УНСС и на новата специалност беше на доскорошния ректор проф. д-р Борислав Борисов – политикономист и голям радетел за пълноценна комплексна и интердисциплинарна фундаментална подготовка на нашите студенти и модерно образование, съзвучно с най-високите световни стандарти.

За създаването на катедрата Политическа икономия има поне няколко сериозни обективни основания, както от теоретично, така и от практическо естество, които се коренят в съвременните процеси на развитие на икономиката и науката у нас и в глобален мащаб. В началото на прехода в България политическата конюнктура  утвърди представата за политическата икономия като наука, свързана еднозначно с марксизма и държавното управление на стопанството. Тя беше заменена с  икономикса. Наложиха се постулатите на неокласическия икономикс в посока на  неолибралните  разбирания за изключителната роля на пазара и пазарните отношения, на икономическия индивидуализъм и субективизма и силно ограничаване на държавната намеса в икономическия живот. Изолирани бяха в голяма степен политическите и социалните фактори.

Икономическата практика много бързо опроверга състоятелността на този подход. Процесите на глобализацията и глобалната икономическа криза от последните години категорично показаха, че съвременната икономическа теория на неолиберализма не е в състояние да отговори на множеството трудни въпроси на развитието, да подпомага решаването на проблемите на икономическата практика и сериозно изостава от нея. Все по-недостатъчно става обяснението на икономическите процеси единствено от гледна точка на икономическата теория. Икономическите процеси не могат да се изучават изолирано от политическите, социалните, институционалните фактори. Нещо повече, тези фактори стават все по-определящи за посоката и ефективността на икономическото развитие в глобалния  и неспокоен свят.

При тези реалности науката политическа икономия става все по-необходима за разбирането и обяснението на практическите икономически проблеми и преодоляването на икономическите кризи.                                                                                                         

В съзвучие със световните тенденции и практики

Създаването на катедрата Политическа икономия и специалността Политическа икономия в УНСС е напълно в съзвучие със световните тенденции и практиката на водещите  университети в развитите страни.

 Проучването на международния опит показа възроден интерес към политическата икономия в последните години. Във водещите университети на Запад и на Изток се изучава политическа икономия и различни политико-икономически дисциплини, особено активно се развива международната политическа икономия. Политическата икономия присъства и в академичните изследвания, и в образованието в развитите страни. В Харвардския университет от години съществува дискусионна група по политическа икономия, в London School of Economics and Political Science се предлагат различни магистърски програми  по политическа икономия и международна политикономия, четат се дисциплини „Политическа икономия на правителствената регулация”, „Политическа икономия на монетарната политика”, „Международна и глобална политическа икономия” и др. В Московския държавен университет има Катедра по политическа икономия и се преподава разгърнат курс по съвременна политическа икономия.

Погледът и върху изследванията и публикациите в областта на икономическата наука показва сериозен „ренесанс” на темите и анализите по политическа икономия в световните научни и образователни центрове.

За  отношенията с катедра „Икономикс”

И двете катедри имаме намерение да работим при добро сътрудничество и координация, взаимно да се допълваме и да си помагаме. Това е заложено в логиката на създаването на  катедрата Политическа икономия и е неизбежно в контекста на разбирането за мястото, съдържанието, обхвата и границите на предмета на двете дисциплини. Може би най-точно това е отбелязано в тритомната „Енциклопедия по политическа икономия” под редакцията на Филип Антъни О`Хара, публикувана през 2001 г.: „Политическата икономия не отхвърля икономикса, а признава че съществуват граници на всяка форма на научно изследване на обществото, която показва тенденции към икономизъм, неисторичност или аполитичност. Така, макар че политическата икономия се изгражда до голяма степен върху идеи на политическите науки и икономикса, тя привлича също така и историята, социологията и антропологията, за да предаде и разбере социокултурния и историческия контекст, в който действат политическите науки и икономиксът... Политическата икономия не е нито свободна от ценности наука, нито обособена кула от слонова кост, чисто академичен дебат за отношението между държавите и пазарите. Напротив, по своята същност тя е нормативна и практическа дисциплина...” /с.1225-1226/  

Двете катедри вече започнахме своето сътрудничество, като колеги от катедрата Икономикс взеха участие в обсъжданията при изграждането на учебната програма по политикономия и учебния план на специалността и ги подкрепиха пред Факултетния съвет. Също така за титуляри на част от дисциплините от учебния план сме поканили колеги от катедрата Икономикс.

Секциите в катедрата

Съвременният процес на трансформация на науката по посока на интердисциплинарните подходи и взаимодействия между различни области и логиката на разбирането за обхвата и съдържанието на съвременната политическа икономия определиха и обединяването на трите  катедри: Социално-икономически теории, Стопанска история и Философия в катедра „Политическа икономия”.  Това не е механично обединение.

  Съвременната политическа икономия в широк план се ситуира в междудисциплинарното пространство  и взаимодействие на теория, история и философия на икономическата наука в посока на: анализ на обществено-икономическите условия (стопанска история), еволюция на икономическите идеи (история на икономическите теории) и философските аспекти на икономическата теория и практика (философия на икономиката).

В състава на катедрата Политическа икономия трите бивши катедри функционират едновременно като самостоятелни секции, но и като солиден интердисциплинарен екип, който активно се интегрира вътрешно и изключително професионално, в един много кратък срок успя да разработи учебната програма на дисциплината Политическа икономия и учебния план на специалността.

Разбира се, в кадрово отношение има още много какво да се желае. Поради краткото време (от тази есен започва преподаването пред студентите от специалността Политическа икономия) на този етап ние ще разчитаме на преподавателите от нашата катедра, както и на колеги от катедрата Икономикс и други катедри, чиито дисциплини са в общофакултетния блок. Ще каним при възможност и гост-преподаватели от водещи университети в чужбина, хора от практиката, политиката и държавното управление. Постепенно ще изграждаме и насочваме младите преподаватели  и изследователи в катедрата към широката научна област на съвременната политическа икономия.

Учебната програма и учебният план

Катедреният колектив и ръководството на университета положихме много усилия за създаването на учебната програма на дисциплината Политическа икономия и на учебния план на специалността. Проведохме много дискусии, потърсихме мнението на много утвърдени специалисти-политикономисти, на хора от практиката и от всички получихме изключителна подкрепа за катедрата и новата специалност, както и професионална помощ по изграждането й. На всички дължим сърдечна колегиална благодарност.

 Учебната програма на дисциплината  „Въведение в политическата икономия” има въвеждащ характер към цялата съвкупност от дисциплини, свързани с политическата икономия. Тя отчита факта, че съвременната политическа икономия се отличава с две основни характеристики: първата е нейната полипарадигмалност и втората, че тя се състои от множество конкретни дисциплини, които се занимават с различни измерения на взаимодействието между икономика, политика и общество. Програмата е изработена като се има предвид, че границите на предмета на политическата икономия и структурата на съдържанието й са различни при отделните политикоикономически школи. Тя се придържа към доминиращата представа за политикономията днес като свързана с единството „икономика-политика”, но нейната презумпция е за принадлежността на политическата икономия към съвкупността от икономическите, а не политическите науки.

Учебните програми и учебният план на специалността отчитат чуждестранния опит и са съобразени изключително - и съдържателно, и терминологично, и като названия на дисциплините - с вече утвърдените международни програми.

Учебният план на специалността е насочен към изграждането на висококвалифицирани широкопрофилни специалисти по политическа икономия с богата икономическа култура и солидна фундаментална, специална и практическа подготовка, ориентирани в глобалните проблеми, в политиките, правото и практиката на ЕС и адекватни на нуждите на националното ни стопанство, икономическата, политическата и социалната практика у нас и в чужбина.         

Учебният план е структуриран и вътрешно обвързан съобразно логиката на разбирането за съдържанието на науката политическа икономия като теория, методология на анализа и инструмент на стопанската политика. Учебният план отчита световния опит в изследването и преподаването на политическата икономия, достиженията и проблемните ориентации на основните школи в политическата икономия, междудисциплинарните характеристики на политическата икономия и особено взаимодействието между икономика и политика.

В учебния план са включени в логическа последователност и координация дисциплини като икономическа политика, икономика на обществения сектор, институционална политическа икономия, социална политика и икономическа култура, сравнителна политикономия, философия на икономиката, класическа политичска икономия и съвременни икономически теории и политика, политикономически системи, политикономия на устойчивото развитие, глобална политикономия и политикономия на ЕС, политическа икономия на гражданското общество, политическа и бизнес етика, логика, методология на изследоветелския процес  и др.

Оттук нататък предстои сериозна работа по подготовката на учебните програми по всички дисциплини от учебния план, която вече е в ход. До края на тази учебна година всички ще бъдат готови. Изградили сме преподавателски екипи и започнахме работа и по подготовката на лекционните курсове и написването и издаването на учебници и учебни помагала и създаване на солиден информационен библиографски масив.

Основна форма на преподаване са лекциите, но те ще включват модерните методи на активно участие на студентите в дискусии, анализи, реферати, индивидуална работа с литературните източници и консултации, разработване на курсови работи, презентации и други методи, стимулиращи творческо мислене, самостоятелни решения и формиране на лидерски качества и поведение у нашите студенти. Тези подходи са възможни, тъй като потокът е малък – 50 студенти.

Реализацията на нашите студенти

Всички наши усилия са насочени към изграждането и реализирането на специалисти – политикономисти, изключително необходими на науката и теоретичните изследвания, на икономическата, политическата и обществена практика.

Предвиждаме завършилите специалността Политическа икономия да се реализират като експерти, политикономически съветници, мениджъри в държавни институции и в политически структури, на високите управленски равнища в централната и местната власт, като ръководители в стопански организации, в структурите на гражданското общество, преподаватели и изследователи в научно-образователните институти, изследователи, организатори и ръководители на международни проекти, експерти, съветници и ръководители в икономическите и политическите структури на ЕС и други международни организации. Затова в рамките на обучението предвиждаме  и възможности за пряко запознаване с работата на стопански и политически структури, държавни институции, неправителствени организации и други структури на гражданското общество.

Всеобща е оценката за липсата на истински лидери в съвременното общество и съответно на съществуващ вакуум в образованието и подготовката на лидери. Нашият стремеж е чрез новата специалност да развием и лидерски качества и умения у нашите студенти, съчетани с широкопрофилна професионална политико-икономическа подготовка, с повече знания за държавата, обществото, политиката, институциите, с разбирането за икономическите структури като основа за развитието и просперитета на съвременното общество и отделния човек, а не само като елементи на пазара.

  

---

  

чл.-кор. проф. ВАСИЛ ПРОДАНОВ

ПОЛИТИКОНОМИЯТА Е НОВАТА МОДА В СВЕТОВНИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ

- Говори се за триумфално завръщане на политикономията днес? Дали е така?

- Да, така е. Известно е, че промените у нас през 1989 г. съвпаднаха с появата на понятието за Вашингтонски консенсус, свързано с политики, характеризирани по-късно от Джордж Сорос като “пазарен фундаментализъм” и недоверие към ролята на държавата и политиката за функционирането на икономиката. Това стимулира отказа у нас на изучаването на политическа икономия, независимо че тя продължаваше да се изучава във Франция и Италия например, а десетилетие по-късно и в САЩ и Великобритания се засилиха нагласите за необходимост, за нова потребност от политическата икономия.

През последните години рязко се увеличават книгите и списанията, в чието заглавие стои понятието политическа икономия. В Русия, където както у нас имаше тенденция на отказ, от 2011 г. започна да излиза списание “Въпроси на политическата икономия”, издание на Международната асоциация по политическа икономия на страните от ОНД.

За този процес съществена е ролята на кризата от 2008 г. насам, това че икономистите, свързани с доминиращите икономически теории, не можаха да предвидят това, което стана, нито изходите от него и осъзнаването, че икономическият живот не може да бъде обяснен само чрез икономиката и “homo economicus”, който рационално преследва печалбата. Говори се за фундаментални проблеми, стоящи в основата на общата теория на равновесието и нереалистичните предпоставки, на които са основани повечето финансови модели. Изострят се критиките към така нар. рационален индивид.

През 1971 г. в  своя знаменит доклад пред Американската икономическа асоциация, превърнал се след това в статия в “American Economic Review”, Джоан Робънсън говори за “втората криза на икономическата теория”. Първата е през 30-те години и води до кейнсианството. След това под редакцията на Даниел Бел и Ирвинг Кристъл излезе в 1981 г. дебел том, посветен на тази втора криза, свързана с кризата на кейнсианската регулация на икономиката в рамките на националната държава. Днес обаче все по-гръмогласно звучи от много посоки темата за трета и много по-дълбока криза  на икономическата теория и възраждането на политическата икономия идва като резултат от тази криза.

Много автори смятат, че кризата днес е предпоставка за нов исторически водораздел в развитието на икономическата теория и появата на съвсем нови парадигми. За това се водят не просто икономически дебати, а остри ценностни и политически битки, защото както посочва Пол Кругман, зад доминиращите икономически теории през последните десетилетия стоят изключително мощни икономически интереси. В този контекст се търси какво обуславя тези интереси и как те от своя страна са фактор за деградация на политиката и многопартийната представителна демокрация. Обръщането отново към политикономията става в контекста на осъзнаване, че маркетизацията и комодификацията на политиката и демокрацията подкопават самата икономика.

Във водената дискусия обаче все повече се налага идеята, че в основанията на политическата икономия трябва да се види не просто изолираният рационален индивид, а взаимодействащите се индивиди с техните предпочитания и цялата съвкупност от фактори, които обуславят взаимодействието им и предпочитанията им. Крайностите на абсолютизираното на съвършената икономическа конкуренция и отделянето на икономиката от политиката се сблъскват с реалностите на кризисните процеси в националните и световната икономика в резултат на пренебрегването на политическата регулация на икономическите процеси и това намери особено силен израз както в азиатската икономическа криза през 1997 г., така и в световната икономическа криза след 2008 г. При това се оказа, че икономики с по-висока държавна регулация, каквито са тези на страните от БРИКС, се справят много по-добре със световната икономическа криза. Затова ако преди едно-две десетилетия вдигат шум книги от типа на “Краят на държавата”,  сега се появяват заглавия с противоположни интерпретации като “Възходът на държавата”. А в солидното си монографично изследване “Реконструиране на политическата икономия” Уйлям Таб ще заяви, че “след неолиберализма като политическа практика и неокласическия икономикс като теоретическата позиция силата на политикономическият подход ще стане по-очевидна като професия. Причината е, че социалното натрупване и регулаторният режим, който доминираше в поствоенния период, ерозира... Неговите негативни следствия имат висока цена; в определен смисъл се отиде твърде далеч и има потребност да се изгради нов стабилен регулаторен модел.”

Всичко това е свързано също така с обръщането на модерната тенденция на нарастваща диференциация и автономизация на различните сфери на обществен живот, включително и на икономиката, довел преди повече от два века до обособяване на икономическото познание като самостоятелна обществена наука. Сега имаме обратната тенденция на възход на интердисциплинарните изследвания от всякакъв вид – от приложения на всякакви формални модели, през психология на икономиката, до политикономия на природната среда. Колкото по-голяма е икономическата динамика, толкова повече върху нея влияят неикономически фактори и те следва да се вземат предвид, за да можем да управляваме икономическите процеси. Тези страни на икономическите отношения се разглеждат от икономическата теория, но са второстепенни при доминиращия макро- и микроикономикс. Политикономията се възражда в контекста на визията, че на мястото на концепциите, минимизиращи ролята на държавата в икономиката, и на тези, които са свързани с нейното одържавяване, следва да дойде методология, която да анализира тяхното взаимодействие и взаимодопълване, в която има и повече държава, и повече пазар. За анализирането на тези процеси е необходима политикономията. В този смисъл икономиксът се опира на политическата икономия като своя основа.

- С какво днешната политикономия се различава от някогашната?

- В резултат на различните етапи на развитие на икономиката през последните няколко века се променя качествено и количествено обектът на изследване на икономическите науки, които също се увеличават по своя брой и вътре в икономическото познание се появяват нови дисциплини, нови диференциации и интеграции на знанието. Усложняват се координацията и механизмите на взаимодействие на различните сфери на икономиката.

Известно е, че политиците при съвременните представителни демокрации получават властта чрез периодични избори. Поведението им е свързано с политически отношения, които от своя страна формират т. нар. политически пазар, който непрекъснато взаимодейства с икономиката, бивайки един от важните неикономически фактори, но взаимодействайки и с всички останали неикономически фактори, които също влияят върху икономическите процеси. В политическия процес и като резултат на множество неикономически фактори в действие влизат най-различни ресурси, най-различни типове капитал, включително и парични ресурси. И това не може да не се изследва и то дори от традиционния икономикс, който става предпоставка за появата на една от важните парадигми на политикономията – т. нар. нова политическа икономия. Принципът за рационалното използване на ограничените ресурси се пренася в политическите отношения и се появява т.  нар.  политически икономикс или новата политическа икономия. Така самата политика става предмет на икономическо изследване.

Това е, разбира се, едно от новите направления на политическата икономия, което се поражда вътре в рамките на либералния икономикс с изходната предпоставка за рационалния индивид. Наред с него се появяват множество нови и взаимодействащи си парадигми, свързани с традициите на кейнсианското и неокейнсианско мислене, с институционализма, а също и различни версии на т. нар. радикална политическа икономия. Голяма част от тях се опитват да формулират нови цели, на които следва да бъде подчинена политическата система – благополучие, щастие, устойчиво развитие – и на тази основа разгръщат своя концептуален апарат. Възраждащата се политическа икономия е не само полипарадигмална, т.е. опира се на множество различни теоретически модели, но и полидисциплинарна. Вътре в нея се разгръщат множество различни дисциплинарни направления – от глобална политикономия до политикономия на медиите, здравеопазването,образованието, науката и пр.

- Как бихме убедили студентите да запишат специалност "Политическа икономия"?

- Изучаването днес на политикономия е стремеж да бъдеш в крак с времето. Ако искат да бъдат модерни, да бъдат тон с големите тенденции в развитието на икономическото познание, те следва да изучават политическа икономия.

Бих дал като пример на студентите обосновката на подготовката на специалисти по политикономия в докторската програма на Харвардския университет. В нея се подчертава, че тази специалност дава възможност да се обучават високоспециализирани системни аналитици, способни да работят в правителството, международните организации или на висши постове в транснационалните корпорации.

В една обява за изучаване на политикономия в известното британско списание «Икономист» се казва, че в тази програма се придобива квалификация аналитик на «развитите индустриални демокрации, бившите социалистически страни, развиващия се свят, дейността на държавите и пазарите». В нея се предлага своеборазен синтез на икономика и политика и се готвят специалисти, способни да влияят, прогнозират и вземат решения във висшите държавни органи и в щабовете на големите корпорации на основата на ясна представа за вътрешните закономерности и външни фактори за функциониране и развитие на националните икономики в глобалния свят. Политическата икономия дава възможност за комплексно разбиране на съвременните икономически и социални явления, за широка и гъвкавост, позволяващи по-късно надграждане на знания в различни посоки, а не тясна специализация във време, когато всичко се изменя. Формира способност да се видят икономическите процеси в реалните им взаимодействия с различни неикономически фактори.

Тук бих добавил още нещо важно. Израз на кризата на икономическата теория е възходът на философията на икономиката в развитите западни страни през последните две десетилетия. Тя се опитва да осмисли методологическите основания, предпоставките на различните икономически теории, оправдаността и неоправдаността на тези предпоставки. На всеки пореден световен конгрес по икономика се увеличават звената, занимаващи се с проблеми на философия на икономиката, защото се смята, че така може да се получат инструменти за разбиране и обяснение на цялото икономическо знание, способност за обобщението му, да се изградят евристични качества. У нас обаче досега философия на икономиката не се преподаваше в българските университети. Сега за първи път в УНСС в рамките на специалност "Политическа икономия" ще се слуша тази изключително важна и бързо развиваща се днес дисциплина.

  

---

  

проф. д.ик.н.  Пано Лулански

Специалност „Политическа икономия” – верният отговор на предизвикателствата

Политико-икономическото знание е древно като обществото. То никога не е било така потребно, както в съвременните динамични условия на функциониране на стопанския, в т. ч. и  на социалния живот. Не разберем ли това, не разбираме деня и светлината в него  на своята бъдещност, а оставаме все още в здрача на предрешените неуспехи.         

Политическата икономия – действен плурализъм на съвременната  политическа, икономическа и социална жизненост

С идеята за разширяване на изследванията  на  българските политико-икономически проблеми и прилагане на генерираното от тях знание, в т. ч. и в академичния процес, не се прави нищо радикално, а само се възстановява добра стара практика, която беше прекъсната със странния аргумент, че политическата икономия е причина едва ли не за всички злини, в т. ч. и за настоящите трудности и деформации.  Животът неумолимо налага (и наложи и у нас)  уважение към  избора на световната практика: без политико-икономическите изследвания и базираното върху тях обучение на ръководни кадри не могат да бъдат поставяни, осмисляни и решавани надеждно сложните въпроси на икономическия и социален просперитет. Тази наука ”не е в зимен сън” в страните с развити демокрации –  нейните професионалисти постоянно „настройват  компаса” на  световното социално и икономическо развитие. Редица моменти в този процес са кристализирани аксиоматични феномени: икономическа власт, икономическо управление, икономически контрол, икономически ограничения и пр., които  са органично свързаните политически  и социални системи на държавното управление; стоков свят, който  се изгражда и от политически програми, информация, „електорална„ валута, доминиране на услугите, оценка на ценността на времето и др.; невидимото и скритото завинаги от разума се разбулва чрез харизматичния ореол  на теоретичното знание, превърнало се в самостоятелен отрасъл; доминира противоречието между икономическа некомпетентност и социална неефективност; мрежовата икономика породи нови форми на капиталообразуване с неикономическа основа: човешки, социален, интелектуален, организационен и др. капитал; социалното и икономическото съжителстват в органично преплетен контур; плурализмът и откритостта в обществените отношения скрепяват доверието и мощта на индивидуалния и обществения избор; културната   ориентация е  неизбежен фактор на съвременния прогрес; задължителна триада на  социалния баланс е осигуряване на устойчив икономически ръст, повишаване на общественото благосъстояние и стимулиране на социалното съгласие; информационните и комуникационни технологии са ядро на съвременния успех и др.  И чудно ли е на този фон  всеобщото признание, че с познатите ни от миналия век интелектуални икономически средства трудно можем да обясним и преодолеем възникващите критични ситуации, че чисто сегментните науки нямат бъдеще, ако не развиват бързо междудисциплинарния си обмен и взаимно проникване. Това е и практика, намерила своята еманация в единството между  политиката и държавата от една, и между държава,  икономика и социална сфера - от друга страна и по-общо - в    единството между пазарна и държавна власт, насочени към прогреса.   Политическият, икономическият и социалният  вектор са еднакво зависими от държавата, властта, управлението, влиянието, господството и контрола. Нека го кажем простичко: политическата икономия, макроикономиката, социологията, политологията, философията, историята  могат да обслужват решаването на  наболелите проблеми на нашето съвремие само в единство.

Безумие е да се твърди, че тези нови решения  на сложното многообразие от явления, бурно възникнали  в края на миналия и началото на настоящия век, съществуват автархично, нямат връзка  помежду си. Точно обратното - те са различни аспекти на съвременните органически свързани политико-икономически и социални  реалности, на гиганското развитие на научното познание и неговото технологично прилагане, на насищане на политическото пространство с нови идеи, на търсенето от човечеството на нови пътища за преодоляване на възникващите (някой от които циклични) проблеми на новото столетие: бедност, замърсяване на околната среда, дефицит на ресурси,  природни аномалии и др. Човечеството е изправено пред много тревоги, стресът е тотален, възможните пътища за разрешаване на противоречията се сблъскват с егоистичните интереси на партии, правителства, държави, бизнес и пр. Съвременниците ни се оказват в „прегръдката” на редица загадки, чието решаване не подлежи на отлагане: изчерпване на ресурсите и бързо увеличаване на населението на планетата; нарастване на социалното напрежение; едновременното задълбочаване и разширяване на времетраенето на кризите; ясното противоборство между настояще и бъдеще; фанатизиране на определени социални групи, чиито действия стигат дори до  създаване на масови безредици, периодични посегателства върху човешкия живот; изостряне на напрежението в слаборазвитите страни и тяхното тотално преориентиране по пътя на демокрацията и още много други.

Никога досега симбиозата ”икономическо – политическо - социално” не е била надежден фундаментален ключ за възможен изход от трудна ситуация. В  исторически аспект политическото като изкуство да се управлява, да се организират държавните работи - общи проблеми на човешката общност на основа на разума, знанието и мъдростта (Платон), като висше благо  за човека и държавата, като  едновременно разделение и взаимодействие  между икономика и политика (Аристотел) са еднакво присъщи за икономиката, политиката  и социалната сфера. Разпределят се икономически, политически и социални  ресурси, в т. ч. и дивиденти,  политически и икономически права, формират се социални мрежи, детронират се остарели възможности, все повече се овладява „Аз-ът”  и всичко това с лице към процъфтяване на икономиката и политиката, ориентирано към всеобщо благополучие, към служба на човека. И като последствие - всекидневно   преминаване от политическа към икономическа и социална  интерпретация на ситуации и обратното. Подобен методологически еклектизъм е реалност: в живота еднозначно дефинирани необходимости липсват - монистичната интепретация се сменя с плуралистичната. Между политическата, икономическата и социалната  система съществува паралелизъм, налице е симетрия между изграждащите ги елементи, което е алма гамата на управлението на жизнените дейности. Ответната реакция не закъсня: породиха се много нови научни направления с  „икономически” нюанс: икономическа социология, икономическа политика, икономическа праксеология, икономическа философия, икономическа политология, икономическа психология  и пр. Вярно е и обратното – диверсифицират се области на интердисциплинарното знание -  политическа икономия, социална икономия, политическа социология, философия на икономиката и др. Процесът на гиганско преориентиране, социално проникване, „изсмукване”, „впръскване” и пр.  тече и сега. Оставим ли тези неща извън анализа, преподаването, практическото използване на генерираното знание, ще „бягаме на място”. Шансът на съвременната икономическа наука е в плурализма, чиято носеща традиционна конструкция е политическата икономия.

Тя е извикана за нов живот  не от умиление към миналото, а от грижа за бъдещето. Нова е трансформационната парадигма на днешното поведение – изкуството да се управлява (а значи да се формира и прилага политика), да се очертава в подробности пътят от бъдещето към настоящето, да се ориентира нашето икономическо мислене  стратегически, т.е. към обменните процеси на утрешния ден. Всичко това поставя императивно формулирането на нови решения, които да обслужват именно утрешния ден - за днес сме вече закъснели. Неокласиката не успя да даде отговор на извънредно  важни въпроси на нашето съвремие, „украсата” на икономическата теория с математически функции и присъщите им количествени зависимости не реши кардиналните въпроси на практиката на икономическото развитие и икономическото образование. Не че няма място за квантифициране на икономическите феномени, но само по себе си това е само средство, понякога свързано с  повърхностни решения, израз на  ясна явленческата немощ да се генерира бъдещност. И ако в условията на тоталитарния режим въпросът за взаимодействието между политиката и икономиката имаше генералното решение в еднозначното възприемане на политическата стратегия от една партия (под формата на примат на политиката над икономиката), която беше несменяема от власт, то в условията на полиархия поддържането на равновесие в системата „политика - социална сфера - икономика” е  радикален въпрос на оцеляване. Икономическият растеж е подвластен на избрания тип политическа  и социална стратегия, а последните - на въвличането в нейното формиране и реализиране на бизнеса. Политическият, социалният  и икономическият бизнес цикъл се покриват в основното. Отношението на обществото към йерархиите на властта чрез политическия пазар определя избора на сполучлив макроикономически модел. Обратно - всекидневното участие на политиката в разпределението и икономичното използване на ресурсите обуславя икономическия растеж. Правото на оставане на управляващата политическа партия на власт се определя от постигнатото в икономическия растеж, а последният е сигурна гаранция за благополучие.

Съвременната политическа икономия – калейдоскоп  от  въпросителни

Възроденият интерес в света към политическата икономия в края на ХХ и началото на ХХI век  с право се определя като  съвременен ренесанс  на политико-икономическото знание, в частност и  на обучението по политическа икономия.

Сложността на възникващите въпроси  и  желанието за търсене на насоки за тяхното решаване без съмнение ще провокира нашата научна общественост към бъдещи размисли, чиито фокуси могат да бъдат разнообразни.

1. Политическата икономия в условията на съвременната икономическа цивилизация е с  нова  контекстуалност: светът като комплекс – съчетаване между националното и интернационалното;  социален култ към новото; интердисциплинарен анализ  на настъпващите промени;  доминиране на основните ценности на икономическата идеология – индивидуализъм, частна инициатива, консервативност в управлението на държавните финанси; намаляване на националната икономическа автономност от международните институти; активизиране на националната конкуренция  и на промени в световния пазар; тоталност на икономическото мислене, намерило пристан в икономическия империализъм и др. Дървото  на съвременната  политическа икономия  „обраства”  с  нова икономическа история, институционална икономика, теория за макроикономическата политика, теория за рационалното действие, конституционна икономика и др. В по-разгърнат вид се диференцират редица политико-икономически направления по целия спектър на жизнените дейности: политическа икономия на енергийните ресурси, политическа икономия на престъпността, политическа икономия на културата, политическа икономия на трите власти, политическа икономия на комуникациите и др.

2. Изкристализираха и елементи  от оценката  на недостатъците на провалената социалистическа идея в страните от Централна и Югоизточна Европа: монополът върху властта като монопол върху марксизма, проявяващ се в тоталната липса на плуралистично общество; недостатъчно зачитане на пазара - действие на неутрално-стоков механизъм за управление; отчуждваване от собствеността и понижаваща се мотивация, довели до затихване на техническия прогрес; налагането на съветския стопански модел като едновременно базисен и безусловен; господство на еднообразието, което блокира предприемачеството и др. Това доведе до масово неглижиране на развитието на авангардно политико-икономическо знание в тези страни като теория и практическо значение, което налага неговото съвременно преоткриване.

3. С базисен характер е  интерпретацията на предмета на политическата икономия (и изобщо може ли да става въпрос  за предмет на определена обществена наука  в условията на интердисциплинарните й взаимоотношения?). Само изброяването на някои решения (без тяхното персонифициране)  по този въпрос  показва неговата сложност и поражда естествена неувереност във възможността за постигане на  единство: начин на създаване на богатството и свързаните с това икономически отношения (по повод на възпроизводството на блага) и  инструменти (закони и категории); доминанта на икономическото поведение на отделните субекти, а не и на обществото като цяло; икономическата политика; наука за избора на ресурси и на икономическо поведение  в условията на възпроизводство на блага  с цел удовлетворяване  на потребностите  на обществото при наличните ограничени възможности; законите, които управляват възпроизводството на благата в обществото; съвместяване между цели и средства при отчитане на цената на подбора; макро-, мезо-, микро- и наноикономическите отношения; компас на целите на държавното управление; поведението на стопанските субекти на основа на икономическите и политическите ценности; триединството: стопанско устройство, закони на стопанското развитие и политиката за функциониране на стопанството  в и чрез държавата и др.

С предмета на политическата икономия неизбежно е свързан  и  въпросът за характеристичното уравнение  на икономическата система, като синтезатор на функциониращите икономически отношения: собственост; отношения  (на основа координатна система „потребности - интереси - мотиви - поведение” и „предпроизводство - производство - разпределение - размяна - потребление”)  между хората  и регулиращи ги обективни обстоятелства, организирани в регулативна рамка (стратегия) и икономически категории и понятия (маршрут за достигане на целите); целеполагане, целеосъществяване и контролиране, в т. ч. формиране, прилагане и оценка на политики; системен подход към икономическата действителност в национален и глобален аспект; управление на оскъдните ресурси, като  критерии за икономическо поведение; стопанска аксиология и др. Всичко това  дефинира политическата икономия като наука за качествената вътрешна и външна предопределеност на функционирането и развитието на икономическите отношения.

4. В ход е тенденция към  тотално икономизиране на жизнените дейности, при което: парите са суровият и властният ръководител;  планетизацията на икономиката е неизбежна; метапознавателният подход (познаване на икономиката  с привлечени знания по философия, стопанска история, история на икономическите теории, религия, аксиология, психология  и други науки)  прави политическата икономия  мирогледна, обяснителна и социална наука; обособяването (с точно разделяне) в икономическата теория на същностно-явленческа тенденция (около която гравитира политическата икономия) и явленско-същностна страна (замяна на политическата икономия с  теория за пазарното стопанство - икономиксът) поставя  с цялата си сериозност въпроса за коректността на подобно диференциране в контекста на възможността за дефиниране на науката като естествен брак между същност и явление. Нека се замислим и върху обстоятелството  за възможните два вида трансформации в икономическата система: явленческа  - производствените фактори се трансформират в резултати, и същностна - стойността се трансформира в полезност.  И все в същата насока - между политическата икономия и икономикса съществува неизбежна конюкция от общо теоретично поле. Сега нито политическата икономия, нито икономиксът  обясняват в достатъчна степен поотделно богатството на съвременното икономическо развитие и разширяващо се знание за стопанството - новото в предмета, наличните трансформации, социалните  и икономически последствия, новата география на стопанството  и др. Нито родството на икономическото знание с математиката и практицизма  превръщат икономикса в точна наука, нито синтезът между специализирано икономическо знание и други науки (политическата икономия)  ни убеждават в целесъобразността на избрания път за решаване на сложните стопански задачи на нашето съвремие.  А може би бъдещето е в сливане между политическата икономия и икономикса в теоретична икономия...

Към тези положения могат да се добавят още развитие на политическата икономия като наука за отношенията на възпроизводството на богатството във всички негови форми, оценката на политическата целесъобразност от икономическо знание, приемственост на общите моменти с класическото наследство, съобразяване с ценностните измерения на стопанското развитие, дистанциране от присъствието в нея на догми и постулати от близкото минало и др.

5. В качествен план  образованието по политическа икономия се базира на: нуждата от подобни кадри, чиито дефицит се отразява негативно върху надеждното управление на стопанския растеж; очакванията за новото, което искаме да стане всекидневие -  изпреварващо  знание за утрешния ден, интердисциплинарност на това знание, добрите практики неизбежно да се свързват с отчитане на националните условия, преодоляване на негативната представа и нагласа  за излишество на политическата икономия; естественото признаване на политиката като вътрешно съдържание на политическата икономия, а не външно зададен фактор (политико-икномическото съдържание е синтез между икономически, политико-институционален и социален анализ на жизнените дейности); извисяване на политическата икономия като съчетание на функциите на обща теория и на методология на икономическата наука и др.

6. В конкретен план с актуално значение  са редица диференцирани акценти на политико-икономическата теория, като например:

- Парадигмалност на икономическото знание: има ли нова парадигма в съвременната теоретическа икономия?

- Гравитационно ядро на икономическата наука: доктрина, референтна икономика, основи на икономическата теория.

- Политическата икономия от недалечното минало: доктринални пристрастия и предубеждения.

- Политическата икономия като настояще и бъдеще на икономическата теория и социалната практика: срамежлива гостенка или нахална снаха?

- Ренесанс на политико-икономическия подход или политико-икономическият подход е все още на кръстопът?

- Преходът у нас: зигзаги на идеологически хаос и политико-икономически провали?

- Политическата икономия в икономиката на знанието: теоретични просветления и практически превъплащения.

- Политическата икономия като мирогледно-методологична основа на икономическото мислене и действие.

- Симбиозата между обективност и политическа  целесъобразност на икономическото знание - инструмент за вулгаризиране на  политико-икономическия подход.

- Съвременната политическа икономия: социални типажи, политически измерения и теоретични проекции.

- Ще примирим ли икономикса с политическата икономия: партньорство или конкуренция? А може би синтез?

- Каква е съвременната методология на отрасловите икономически науки и доколко се вписва в нея политическата икономия?

- Пъзелът ”Обучение по политическа икономия”. Политико-икономическият подход в учебното съдържание на висшето икономическо образование: мит и реалност? География на разработването и преподаването  по политическата икономия по света: българската нагласа.... Политическата икономия - незаменима и неоценима част от фундаменталната подготовка на висши управленски и икономически кадри. Неограничената сфера на прилагане на икономическото мислене.

- Политическа икономия на материалното производство или на жизнените дейности?

- Икономическият империализъм: видимост и трансцеденталност.

- Политиката за стопанско развитие като трансформационен механизъм от теория към практика, синтез между икономически и социални науки, изкуство да се управлява стопанството в държавата и от държавата.

- Същностна и феноменална  „стойност” на  политиката.

- Оценяването на политиката и нейната промяна чрез социалния контрол.

- Практицизмът и математиката в научното икономическо знание. Качествен и количествен анализ.

- Съвременната интеграция в икономическото знание: методологически плурализъм или генеричен реализъм.

- Съвременното икономическо познание: ориентация към същността, към явлението или загуба на двете?

- Ценностните елементи  в политиката за развитие на съвременното стопанство: съзряла необходимост или пренебрегвана действителност? Единната система на ”икономически и политически ценности”.

- Замества ли теорията на пазарното стопанство политическата икономия?

- Идеологията в основите на теорията и методологията на икономическата система. Политически пазари и икономическа политика.

- Политико-икономическа доктрина и политико-икономическо доктринерство.

- Алтернативна политическа икономия.

- Политико-икономическият стил на мислене: глобален интерфейс.

- Социалната ангажираност: приоритет на обществената полза пред икономическата изгода.

- Теоретична, методологическа и феноменално-функционална основа на икономическото образование може да бъде само политическата икономия и икономиксът в единство.

- Политическата икономия - инструмент за  разкриване, характеризиране, обясняване и овладяване на икономическото движение и др.

Няма съмнение в неопределеността (и преди всичко липсата на консенсус) и разнообразието  на съвременното политико-икономическо знание. Стремежът на изследователите за търсене на истината за икономическото благоденствие (като същност, съдържание, фактори, резултати и др.) от различни аспекти е оправдан. Икономическите провали в съвременните демокрации доказаха необходимостта за провеждане на научнообусловена политика. "Онаучаването" на тази политика има за свой източник политико-икономическото знание и образование. Друг път няма...

Специалност „Политическа икономия”  - верният отговор на предизвикателствата          

Специалност „Политическа икономия” в УНСС  е факт. Реалност е и проектът на преподаваното съдържание. Неговият избор  е балансиран: нито превес на политологическата страна, нито подценяване на икономическите и социалните детерминанти на жизнените дейности. В друг аспект – чрез новата специалност на УНСС  ще се развива интензивно и  методологията на икономическото изследване. Още - ще се наложи като необходимост съчетаване между икономическо, политическо и  социално битие. Още - ще се заложат основите на възпроизводството на икономическа проницателност, която е явен дефицит на политическата и икономическа власт.

Подготовката по специалност „Политическа икономия” има за цел да осигури на студентите базисни щирокопрофилни знания и умения за формирането, функционирането и развитието на политико-икономическите системи чрез едновременното усвояване и прилагане на  икономическо, политологическо, историческо  и социално познание.  

Главните акценти в учебното съдържание са: общоуниверситетска подготовка; предмет на политическата икономия  и неговите връзки с  икономиката, политиката и правото; обществено устройство, икономическа теория, регулативна политика (вътрешни  и международни регулации); устойчиво развитие, политическа етика, икономически кризи  и икономически растеж и др.

Най-общите професионално значими качества на завършилия  специалист са:  познаване, разбиране (същностно и съдържателно), анализиране  и преобразуване на жизнените дейности чрез инструментите на икономическата, политическата и социалната  теория и практика с цел едновременното развитие на човека, обществото, икономиката и природата; генериране на предписания за управление на политико-икономически системи чрез разработването на комплекс от правила за достигане на тяхните цели; описание, обяснение и овладяване на: а) цели, задачи, методи и средства за политико-икономически въздействия върху икономическия и социалния живот, б) системоформиращи (икономизирането, социализирането и организирането), системокоординиращи (нормативиране, структуриране, сътрудничество, конкуренция, адаптация, интеграция, контрол и др.)  функции, в) поведението на социалните типажи (хомоикономикус, хомосоциологикус и хомосоциоикономикус) и др.

В този контекст студентът по Политическа икономия  ще акумулира комплекс от професионални компетенции, главните между които са: а) знания: равнище на мислене (самостоятелно  и репродуктивно мислене и  анализиране на политико-икономически  феномени; способност да синтезира политико-икономически знания за предмети, явления и процеси; култура на изказа и др.); обем на знанията ( мирогледни – познаване на: философия на икономиката, основни класически и съвременни  изследвания в политико-икономическата област и  главното в актуалната политика на развитие на жизнените дейности;  способност да се прилагат натрупаните при обучението знания и да се формират надеждни оценки и препоръки за промяна и др.); специални знания – познания за: особеностите на икономическата,  социалната и политическата сфера,  основни въпроси на функционирането на политико-икономически системи, в т. ч.  на процесите на формиране, прилагане и промени на икономическата политика на глобално, макро- и микроравнище, стопанския институционалент ред, организационен синтез  и др.); знания, формиращи общата култура (икономически, политически, социологически,  исторически,  нравствено-морални и   други). б) Умения и навици за:  самостоятелна работа (критично четене, първоначални навици за научноизследователска работа,  решаване на практически задачи и др.); работа с информация; изразяване на личностно отношение и  излагане на знанията; творческо мислене (способност да се подхожда критично към дадена теза, да се издигат контратези, да се полемизира, да се обобщава и се правят изводи и др.); работа в колектив и себеразбиране;   прилагане на  знанията на практика; навици за управленска и организаторска работа, в т. ч.  и за целево управление на основа определена политика и др.

Завършилите специалността  ще се реализират като експерти, политико-икономически съветници и  мениджъри в държавни институции, стопански организации, структури на гражданското общество, преподаватели в образователни институции, изследователи,  ръководители на креативни организации и др.

Стартът е успешен. Остава да удържим до финала. Независимо от възможните пропуски, независимо от прокрадваното недоверие в колегията, независимо от сложността на преподаваните дисциплини, независимо от очакваните трудности, вярваме, че сме на прав път.

Защото и  историческата практика доказва правилността на извървяните друми с  политико-икономическото знание, като неизбежен фундамент.   Нека уважим това.