Историографският урок на Хърбърт Бътърфийлд и съвременната история на икономикса

Резюме

В настоящата статия се зася­гат ключово важни моменти от историо­графската методология на Хърбърт Бътър­фийлд, чието произведение Уиг интерпре­тацията на историята (1931) генерализира отрицателния смисъл на определенията, свързани с „уиг”. Изведено е, че в съвремен­ните дискусии в областта на историята на икономическата мисъл (историята на икономикса) контрауиг историографската концепция на Рос Б. Емет отговаря на въз­гледите у Бътърфийлд – развити в това и в други негови произведения – за агентите на прогреса, в т.ч. в областта на прогреса на знанието, а уиг историографската пози­ция на Пол Самуелсън, обратно на негова­та претенция, че представлявала особена, некласическа (нефинална), „по-добра“ уиг интерпретация, е ограничителна и контра­продуктивна. Последната е въплътена в текущия мейнстрийм икономикс.

Herbert Butterfield’s Historiographic Lesson and Contemporary History of Economics

 The article concerns key-important mo­ments of Herbert Butterfield’s historiographic methodology, whose work Whig Interpretation of History (1931) generalizes the negative un­derstanding of the qualifications, associated with ‘whig’. It is argued that in the contemporary discussions in the history of economic thought/ history of economics Ross B. Emmett’s contra-whig historiographic conception corresponds to Butterfield’s views, advanced in this and other publications of his, on agents of progress, in­cluding progress in knowledge; whereas Samu­elson’s whig historiographic stand - contrary to his pretension that it represents a particular/ non-classic/non-final, a ‘better’ whig interpre­tation – is actually restrictive and counterpro­ductive. The latter is embodied in the current mainstream economics.